Читать «Нежност в ковчег» онлайн - страница 62

— О, здравей, Рейвън! — каза тя прегръщайки ме приятелски. — Не, тук съм с приятел! — добави тя с намигване.

Точно след това Джеймсън без своята обикновена униформа, а с черен костюм и черна вратовръзка, идваше със син захарен памук.

— Здравейте, госпожице Рейвън! — каза той, нежно подавайки памука на Руби. — Радвам, се да видя Александър в добри ръце, след като тази вечер съм свободен.

Александър дари иконома с усмивка.

— Радвам се, че ти и Джеймсън отново сте в града! — каза Руби на Александър.

— Аз също — отговори той и стисна ръката ми. — Джеймсън добре ли се държи с вас? Знам, че понякога подивява! — пошегува се Александър.

— Той е идеалния джентълмен! — каза тя, но след това прошепна: — Да се надяваме да не е такъв, когато вечерта свърши!

Александър и аз се засмяхме.

— Ще ви оставим със захарния ви памук. Обещах на Рейвън да отидем на виенското колело.

Отдалечихме се от щандовете за храна и карнавалните игри.

— Рейвън! — извика Били зад мен.

Обърнахме се, а брат ми идваше към нас, носейки пластмасова кутия със страхотна риба вътре. Хенри го следваше със свой собствен плувен подарък.

— Виж какво спечелихме току-що — извика Били.

— Готино — похвали го Александър.

— Голям сладур е — казах аз, почуквайки по кутията. — Просто го дръж далеч от Кошмар. Сега е малка, но ще порасне.

— Няма за какво да се страхуваш, ще направя защитен покрив за аквариума му. — Хенри гордо заяви.

— Сигурна съм, че ще го направиш — казах на загубеняка-приятел на брат ми.

— Свършиха ни билетите — застена Били. — Виждала ли си татко наоколо?

— Ето — каза Александър, доближавайки се до здания джоб на брат ми преди да отговоря. Той подаде на Били малко пари.

Очите на брат ми светнаха, сякаш бе спечелил от лотарията.

— Благодаря, Александър! — извика той.

— Да, благодаря ти, човече — каза Хенри и двамата се отправиха към щанда с златните риби.

— Беше мило от твоя страна. Не трябваше да го правиш — казах аз.

— Не се тревожи. Сега нека да се повозим на виенското колело — предложи той.

Обикновено мразех да чакам за въртележките и щях да се прередя, дърпайки Беки. Сега се наслаждавах на чакането, защото това означаваше, че ще прекарам повече време с Александър.

Скоро се изкачвахме към нощното небе. Бавно приближихме върха, когато колелото спря, пускайки возилите се на земята.

— Мислиш ли, че ще бъде различно след като и ние сме различни? — казах аз, гледайки двойките от долу.

— Ние си приличаме повече от другите.

— Притеснява ли те факта, че не сме еднакви отвътре? — казах аз, гледайки към него.

— Но сме еднакви тук — каза той сочейки сърцето си.

— Ако бях Луна, щеше ли да напуснеш церемонията?

Александър изглеждаше объркан.

— Какво имаш предвид?

— Искаш ли да стана…? — попитах аз.

Изведнъж колелото тръгна, прекъсвайки краткия ни разговор. Прегърнахме се, когато кабината ни накрая достигна до земята.

Александър ми помогна да сляза. Спряхме, затруднени от избора ни за храна, игри и въртележки, които все още ни чакаха.

— Нека хвърляме пръстени! — каза ми той като слязохме.

Александър и аз отидохме до щанда като разделена двойка, отдалечавайки се с празни ръце.