Читать «Нежност в ковчег» онлайн - страница 61
Елън Шрайбер
Глава 21. Страховитият карнавал
През следващите няколко дена отивах на училище, излизах с Беки и Мат, избягвах Тревър, прибирах се в къщи и се грижех за Кошмар. След залез прекарвах цялото си време с Александър, гледайки филми, прегръщайки се и слушайки музика в тъмното.
До събота бях изтощена. Проспах деня и срещнах Александър по здрач в Имението. Беше нощта на Пролетния карнавал в Дулсвил.
В миналото Беки и аз посещавахме карнавала заедно. Този път щяхме да пристигнем поотделно в ръцете на нашите момчета.
Александър и аз влязохме, вплели ръце, малко след залез слънце. Пристъпихме през двете арки, направени от многоцветни балони, бялата дървена будка бе отдясно. Александър приближи Стария Джим, който продаваше билети; Люк, верният му приятел, седеше до краката му.
— Два, моля! — поръча Александър, плащайки и за двама ни.
— Виждам, че си спала в един от свободните ковчези! — предупреди Стария Джим.
— Не съм спала в гробищата от месеци! — отговорих аз. — Може би…
Той ме погледна скептично.
— Е, ако те хвана, ще кажа на родителите ти, нали знаеш?
Александър хвана ръката ми и ме поведе далеч от Стария Джим през балонения вход. Карнавалът бе разпръснат по цялото футболно игрище на гимназията. Имаше щандове за домашно приготвени пайове, царевични кученца, фунийки сладолед, виенско колело и въртележки, Къща на Смеха, игри на морски шах, мятане на пръстени и… Във въздуха се носеше миризма на захарен памук и печена царевица. Александър и аз вървяхме през тълпата като принца и принцесата на мрака. Но той зяпаше всичко и изглеждаше като дете с широко отворени очи, което не знае от къде да започне.
— Никога ли до сега не си бил на карнавал? — попитах аз.
— Не! А ти?
— Разбира се!
— Ти успя! — чух познат глас. Беше татко.
Обърнах се, за да видя родителите ми да ядат хот-дог на маса за пикник.
Александър се здрависа с татко и учтиво поздрави майка ми.
— Искате ли да седнете при нас? — предложи майка ми.
— Те няма да искат да прекарат цяла нощ със нас — прекъсна я татко. — Забавлявайте се! — каза той, отваряйки портфейла си и предлагайки ми двайсет долара.
— Всичко е наред, господин Мадисън! — каза Александър.
— Харесвам стила ти — отговори татко, прибирайки парите в портфейла си.
— Все пак благодаря, тате. Ще се видим по-късно.
Докато вървяхме между щандовете, посетителите и работниците ни гледаха, сякаш бяхме част от представлението.
— Хей, Рейвън! — извика Беки, когато я намерих да продава домашни пайове на щанда на баща й. — Татко трябваше да изтича до вкъщи. Продадохме всички карамелизирани ябълки и останаха само два пая.
— Поздравления — похвалих я аз. — Но аз исках да си взема няколко.
— Ще ти запазим две, когато баща й се върне — каза Мат докато подаваше парче ябълков сладкиш на клиент.
— Мисля, че намери призванието си — казах му аз.
Сбогувахме се с Беки и Мат докато се опитваха да се спасят от клиентите.
По пътя към увеселителните съоръжения, забелязах Руби, която стоеше между два щанда.
— Здравей, Руби! С Джанис ли си? — попитах аз.