Читать «Нежност в ковчег» онлайн - страница 61

Глава 21. Страховитият карнавал

През следващите няколко дена отивах на училище, излизах с Беки и Мат, избягвах Тревър, прибирах се в къщи и се грижех за Кошмар. След залез прекарвах цялото си време с Александър, гледайки филми, прегръщайки се и слушайки музика в тъмното.

До събота бях изтощена. Проспах деня и срещнах Александър по здрач в Имението. Беше нощта на Пролетния карнавал в Дулсвил.

В миналото Беки и аз посещавахме карнавала заедно. Този път щяхме да пристигнем поотделно в ръцете на нашите момчета.

Александър и аз влязохме, вплели ръце, малко след залез слънце. Пристъпихме през двете арки, направени от многоцветни балони, бялата дървена будка бе отдясно. Александър приближи Стария Джим, който продаваше билети; Люк, верният му приятел, седеше до краката му.

— Два, моля! — поръча Александър, плащайки и за двама ни.

— Виждам, че си спала в един от свободните ковчези! — предупреди Стария Джим.

— Не съм спала в гробищата от месеци! — отговорих аз. — Може би…

Той ме погледна скептично.

— Е, ако те хвана, ще кажа на родителите ти, нали знаеш?

Александър хвана ръката ми и ме поведе далеч от Стария Джим през балонения вход. Карнавалът бе разпръснат по цялото футболно игрище на гимназията. Имаше щандове за домашно приготвени пайове, царевични кученца, фунийки сладолед, виенско колело и въртележки, Къща на Смеха, игри на морски шах, мятане на пръстени и… Във въздуха се носеше миризма на захарен памук и печена царевица. Александър и аз вървяхме през тълпата като принца и принцесата на мрака. Но той зяпаше всичко и изглеждаше като дете с широко отворени очи, което не знае от къде да започне.

— Никога ли до сега не си бил на карнавал? — попитах аз.

— Не! А ти?

— Разбира се!

— Ти успя! — чух познат глас. Беше татко.

Обърнах се, за да видя родителите ми да ядат хот-дог на маса за пикник.

Александър се здрависа с татко и учтиво поздрави майка ми.

— Искате ли да седнете при нас? — предложи майка ми.

— Те няма да искат да прекарат цяла нощ със нас — прекъсна я татко. — Забавлявайте се! — каза той, отваряйки портфейла си и предлагайки ми двайсет долара.

— Всичко е наред, господин Мадисън! — каза Александър.

— Харесвам стила ти — отговори татко, прибирайки парите в портфейла си.

— Все пак благодаря, тате. Ще се видим по-късно.

Докато вървяхме между щандовете, посетителите и работниците ни гледаха, сякаш бяхме част от представлението.

— Хей, Рейвън! — извика Беки, когато я намерих да продава домашни пайове на щанда на баща й. — Татко трябваше да изтича до вкъщи. Продадохме всички карамелизирани ябълки и останаха само два пая.

— Поздравления — похвалих я аз. — Но аз исках да си взема няколко.

— Ще ти запазим две, когато баща й се върне — каза Мат докато подаваше парче ябълков сладкиш на клиент.

— Мисля, че намери призванието си — казах му аз.

Сбогувахме се с Беки и Мат докато се опитваха да се спасят от клиентите.

По пътя към увеселителните съоръжения, забелязах Руби, която стоеше между два щанда.

— Здравей, Руби! С Джанис ли си? — попитах аз.