Читать «Нежност в ковчег» онлайн - страница 64

— Джагър не може да замести Мат, знаеш! — опитах се да кажа на Тревър. — Той няма нищо общо с Мат. Джагър се опитва да те разиграва.

— Звучи сякаш някой ревнува.

— Той не е това, за което го мислиш! — предупреди Александър бързо.

— Вижте, беше хубаво да си побъбрим, но имам среща! Освен това, по-добре е да с връщате в клетката. Мисля, че зоопарка ви обяви за изчезнали.

Той се изгуби в тълпата. Последвахме го, но пътя ни бе пресечен от едър мъж, държейки малко дете. Можех да видя Тревър и Луна да се качват на червената, подобна на език, рампа на Забавната Къща.

— Края на опашката е ето там! — дебелия мъж нареди, показвайки зад нас.

— Спешно е! — отговорих.

Взирах се далеч от раздразнения клиент и видях Тревър, давайки билетите си на входа. Те стъпиха в устата на клоуна и изчезнаха.

Грабнах ръката на Александър и минахме покрай мъжа, докато той избърсваше сладоледа от устата на детето си.

Побързахме към рампата и около клиентите.

— Хей, не се пререждайте! — няколко деца започнаха да викат.

Когато стигнахме входа, продавача спря пред нас.

— Билетите, моля!

— Аз нямам… — бръкнах в джоба си, извадих пълна шепа стотинки и му ги подадох.

— Стигат само за един!

Александър извади пачка банкноти, бутна я в ръцете на продавача и остави мечката в краката му.

— Ще се върна за нея! — каза Александър.

Той сграбчи ръката ми и влязохме през устата на клоуна.

Стъпихме в стая пълна с многоцветни пластмасови топчета до коленете ни. Пробивахме си път между топчета, вървейки възможно най-бързо.

— С тази скорост няма да я намерим! — казах аз.

Когато най-после достигнахме края на стаята, видяхме от дясно на нас червена врата, а от ляво — черно-бял тунел.

— О, не! Това е лабиринт! — изстенах аз. — Дали не трябва да хвърлим монета?

— Нямаме време! — отвърна Александър.

Последвах го през големия черно-бял тунел, който се виеше около нас, докато вървяхме. Замаях се, спъвайки се, държейки се за парапета и Александър за подкрепа. Трябваше да преминем през стъклен мост. Можех да видя Тревър отдолу. Ударих по стъклото, но той не погледна.

На края на моста имаше червена пързалка. Пуснах се първа, а Александър бе след мен. Когато стъпихме на краката си, видях русата коса на Тревър на десет крачки от мен.

— Тревър! — извиках аз.

Но той зави, насочвайки се към следващата стая. Минах покрай тричленно семейство и отворих петниста врата.

Александър и аз бяхме сами.

— Тревър? — извиках аз.

Светлините изгаснаха. Замръзнах. Можехме да чуем безумния смях на клоун докато слабата светлина бавно избледняваше. А след това Луна се появи пред нас.

Беше красива. Сини като океана очи, плътни розови устни, големи като на кукла черни мигли. Бледорозовата й памучна рокля беше очертана от панделка. Слабите й бели крака бяха обути в ниски, черни, високи до колената ботуши, пластмасова плашеща мечка висеше от ципа. На ръката й имаше татуировка на черна роза.

Преди да проговорим стана пълна тъмница.

Александър хвана ръката ми, когато стаята бавно започна да се осветлява, черните стени сега бяха стъкло. Луна все още стоеше пред нас.