Читать «Нежност в ковчег» онлайн - страница 57

Александър и аз побързахме към предната част на паркинга, където беше екрана.

Ядосан Джагър ни преследваше.

— Какво прави Рейвън? — чух как Беки пита, когато с Мат влязоха в Мерцедеса.

Александър и аз застанахме пред екрана, а сенките ни се отбелязаха по екрана.

Посетителите започнаха да шепнат.

— Какво става?

Погледнах в тълпата, но не можех да видя Джагър.

Тогава го забелязах, да се провира между семейство, само на петдесет метра от нас. Когато погледът му срещна моя, той се засили към нас.

— Побързай! — въздъхнах. — Нямаме много време!

Докато Владимир вдигаше своята любима Джени в ръцете си, аз поставих моите около врата на Александър, и той ме повдигна.

Тълпата викаше, пляскаше и бибиткаше, докато ние играехме филма зад тях.

Можех да видя с периферията на очите си, че Джагър бе вече на няколко метра от нас, идвайки за мен.

— Точно като на филма — прошепнах.

Александър плахо погледна в очите ми. Свих юмрук, подготвяйки се за това, което предстоеше.

— Ухапи ме, Александър! — проплаках. — Ухапи ме!

Джагър се протегна. Александър допря устата си до врата ми точно, когато вампира на екрана го направи с булката си. Усетих лек натиск върху кожата си. Хванах врата си и проплаках. Главата ми се отпусна назад, а тялото ми стоеше безжизнено в ръцете му. Сърцето ми прескачаше, сякаш дишах и за двама ни. Можех да усетя червената течност да се стича по врата ми, а миризмата на кръв да попива във въздуха около нас. Александър вдигна гордо глава, отразявайки вампира на екрана, държащ булката си в обятията си, червена река течеше от устите и на двама им.

Тълпата се радваше.

Погледнах към Джагър, чиито синьо и зелено очи бяха станали червени от яд. Александър нежно ме постави на земята.

Чувствах се толкова лека. Изправих се на крака, държейки червения си врат, докато течността се стичаше по дланта ми. Докато камерата приближаваше лицето на Джени, аз погледнах към Джагър със зловеща усмивка, разкривайки вампирските си зъби.

Той започна да вие с такъв гняв, че тялото му се тресеше, но плачът му беше прикрит от публиката, радваща се и натискаща клаксоните си.

Нямаше какво да направи на Александър, какво да му отнеме.

Очите на Джагър почервеняваха повече, мускулите му се стягаха, а той облиза зъбите си. Изплю се в тъмнината и избяга.

Глава 19. Нощ и ден

— Хареса ми как изиграхте филма снощи! — похвали ме Беки на следващия ден до шкафчетата. — Нямах представа, че сте планирали да направите това. Направо ме разбихте.

— Мерси. Просто трябваше да изчакаме правилния момент.

— Кой да знае, че Владимир само ще се престори, че ухапва Джени, така че вампирите да не пожелаят тя да стане една от тях.

— Той го прави така че вампирите да повярват, че Джени е свързана с него завинаги. Те са принудени да напуснат Лондон и да се върнат в Румъния, никога да не я наранят отново.

— Да, но ти би си помислила, че Владимир би искал да я направи вампир за себе си.

— Е, урокът е, че не всички вампири са лоши, — рекох аз с усмивка.

— Така ли? — попита Мат, стоейки точно зад нас.