Читать «Нежност в ковчег» онлайн - страница 55
Елън Шрайбер
Намерихме място на края на киното и четиримата излязохме от колата, за да изберем какво да ядем.
В ума ми имаше и друго освен пуканките. Докато трима дискутираха „с масло или без масло“, аз се разхождах из паркинга. Джагър можеше да е навсякъде, чакайки да впие зъби във врата ми.
Александър ме намери да душа из храстите.
— Ела тук — каза, водейки ме към колата. — Той развали достатъчно забавата ни. Поне трябва да се опитаме да се насладим един на друг. Огледай се. Днес не сме аутсайдери — каза той и ме прегърна. Беше прав. Огледах се из тълпата, по-голяма отколкото беше на партито за добре дошъл на Александър.
— Това е много готино — казах, за момент забравяйки за надвисналата заплаха.
Мат и Беки се върнаха с пуканки и напитки. Рекламите започнаха, а ние се върнахме в колата — Мат и Беки на задните седалки, а аз и Александър — отпред.
Веднага заключих вратите.
— Какво правиш? — попита Мат. — Това е открито кино.
— Държа публиката отвън — отвърнах.
Точно тогава момче със сладко, полепнало по зъбите, допря лице до прозореца ми.
— Видяхте ли! — казах, докато всички се смеехме. Наклоних се към прозореца, ококорих очи и оголих вампирските си зъби.
Устата на момчето се отвори, а сладките му паднаха на земята.
— Мамо! — проплака то и избяга.
— Това беше ужасно — сряза ме Беки.
— Но забавно — призна Мат.
Ние си хапвахме от пуканките и се гушкахме, докато рекламите течаха и филма не започна. През цялото това време с Александър плахо се оглеждахме за всякаква вампирска дейност.
— Не мисля, че мога да го направя — прошепна ми Александър, когато ме хвана да се фокусирам на пикник масичките вместо на филма.
— Разбира се, че можеш — можех да видя притеснението в очите му. Наклоних се и го целунах по устата.
— Хей, не виждаме — оплакаха се Мат и Беки.
Александър и аз се засмяхме, чудесно облекчение от напрежението, което се зараждаше между нас. Сгуших се в него и за малко забравих за Джагър. Отнесохме се в момента и двамата рецитирахме репликите от филма.
Почти на края на филма, когато вампирът Владимир носеше Джени до гробището за сватбата, екрана пожълтя, а филма изгоря и се разпадна. Можехме да чуем пляскащ звук.
Тълпата почна да вика:
— Ууу!
— Ох, човече — чух Мат.
— Всичко е конспирация, за да ни накарат да си купим още пуканки — казах.
Излязохме от колата и се разтегнахме.
— Една напитка ще ми се отрази добре. Вие искате ли нещо? — попита Мат.
— Мерси все пак — отвърнах.
— Ще дойда с теб — предложи Беки. Мат хвана ръката й и отидоха до бара.
— Трябва ли да се притесняваме за тях? — попитах, чувствайки се притеснено.
— Джагър иска теб, не футболен мач.
Огледах се. Сърцето ми започна да прескача.