Читать «Нежност в ковчег» онлайн - страница 55

Намерихме място на края на киното и четиримата излязохме от колата, за да изберем какво да ядем.

В ума ми имаше и друго освен пуканките. Докато трима дискутираха „с масло или без масло“, аз се разхождах из паркинга. Джагър можеше да е навсякъде, чакайки да впие зъби във врата ми.

Александър ме намери да душа из храстите.

— Ела тук — каза, водейки ме към колата. — Той развали достатъчно забавата ни. Поне трябва да се опитаме да се насладим един на друг. Огледай се. Днес не сме аутсайдери — каза той и ме прегърна. Беше прав. Огледах се из тълпата, по-голяма отколкото беше на партито за добре дошъл на Александър.

— Това е много готино — казах, за момент забравяйки за надвисналата заплаха.

Мат и Беки се върнаха с пуканки и напитки. Рекламите започнаха, а ние се върнахме в колата — Мат и Беки на задните седалки, а аз и Александър — отпред.

Веднага заключих вратите.

— Какво правиш? — попита Мат. — Това е открито кино.

— Държа публиката отвън — отвърнах.

Точно тогава момче със сладко, полепнало по зъбите, допря лице до прозореца ми.

— Видяхте ли! — казах, докато всички се смеехме. Наклоних се към прозореца, ококорих очи и оголих вампирските си зъби.

Устата на момчето се отвори, а сладките му паднаха на земята.

— Мамо! — проплака то и избяга.

— Това беше ужасно — сряза ме Беки.

— Но забавно — призна Мат.

Ние си хапвахме от пуканките и се гушкахме, докато рекламите течаха и филма не започна. През цялото това време с Александър плахо се оглеждахме за всякаква вампирска дейност.

— Не мисля, че мога да го направя — прошепна ми Александър, когато ме хвана да се фокусирам на пикник масичките вместо на филма.

— Разбира се, че можеш — можех да видя притеснението в очите му. Наклоних се и го целунах по устата.

— Хей, не виждаме — оплакаха се Мат и Беки.

Александър и аз се засмяхме, чудесно облекчение от напрежението, което се зараждаше между нас. Сгуших се в него и за малко забравих за Джагър. Отнесохме се в момента и двамата рецитирахме репликите от филма.

Почти на края на филма, когато вампирът Владимир носеше Джени до гробището за сватбата, екрана пожълтя, а филма изгоря и се разпадна. Можехме да чуем пляскащ звук.

Тълпата почна да вика:

— Ууу!

— Ох, човече — чух Мат.

— Всичко е конспирация, за да ни накарат да си купим още пуканки — казах.

Излязохме от колата и се разтегнахме.

— Една напитка ще ми се отрази добре. Вие искате ли нещо? — попита Мат.

— Мерси все пак — отвърнах.

— Ще дойда с теб — предложи Беки. Мат хвана ръката й и отидоха до бара.

— Трябва ли да се притесняваме за тях? — попитах, чувствайки се притеснено.

— Джагър иска теб, не футболен мач.

Огледах се. Сърцето ми започна да прескача.