Читать «Нежност в ковчег» онлайн - страница 58

— Да, точно като футболните снобари, — подкачих го аз.

— Е, мислех, че Александър наистина те е ухапал. Може ли да видя следите? — добави той.

— Това не е ли личен въпрос? — пошегувах се аз. — Освен това, Александър само се направи, че ме ухапва — точно както Владимир направи с Джени. Той направи роля, достойна за награда, — казах гордо. — Мисля, че всъщност му хареса да играе пред всички тези хора.

— Е, и кръвта изглеждаше истинска, — рече той.

— Приятелят-зубър на брат ми — Хенри — направи всички специални ефекти. От него взехме и тези вампирски зъби, — казах и ги оголих.

— Защо още ги носиш? — попита той.

— Не мога да ги сваля. Мисля, че Хенри ще ми иска двойно за премахването им.

Точно тогава две от първокурсничките мажоретки на Гимназия Дулсвил спряха до шкафчетата ни.

— Ами, можеш ли да ми кажеш къде мога да си намеря костюми като този, който ти носи снощи? — попита едната.

— Изглеждаше като Мерилин Монро, — рече ми другата мажоретка. — А ти изглеждаше като Елвира, — каза тя на Беки. — Искам костюм като на Елвира.

— Костюм? — Почудих се аз. Не бяха ли забелязали досега, че винаги се обличах така? Обмислих дали да й кажа за Горещи Готици в Хипстървил или да я поканя да дойде у нас, за да й дам нещо назаем от гардероба си. Но мисълта за мажоретки от първи курс, облечени в готически дрехи, само защото мислят, че е готино, преобърна стомаха ми. Толкова време бях отхвърлена от всички, че ми беше трудно сега да ме приемат.

— Беше върха снощи, — поздрави ме приятелката й. — Откъде намерихте кръвта?

Мислех си дали да й кажа за Хенри, но реших да го запазя като моя тайна.

— Беше истинска, — казах.

— О, боже! — възкликнаха и двете и избягаха.

Трябваше да призная, че ми харесваше вниманието, което представлението в лятното кино ми донесе. Дори и ако знаех, че ще продължи само колкото вниманието около едно завъртане на обикновена мажоретка.

Звънецът би.

— В лятното кино ще има още една вечер с костюми, — добави Мат. — А хората вече говорят за изиграването на филма.

— Може би с Александър трябва да ограничим достъпа. Къде е агентката ми, когато ми трябва?

— Кое беше онова зловещо белокосо хлапе, което дойде при теб до екрана? — попита Беки.

— Предполагам някое, което иска да изиграе един от вампирските гангстери, — отвърнах и тряснах шкафчето си. — Но реших, че не става, — добавих аз. — Изобщо не беше убедителен като зъл вампир.

Глава 20. Танци в мрака

В Дулсвил имаше ново момиче — аз. В крайна сметка, бях прекарала 16 години, живеейки монотонно. Сега Дулсвил вече не беше толкова скучен. На няколко пресечки от мен, на Хълма Бенсън, живееше любовта на моя живот — Александър Стерлинг. Моето гадже. Моят готически приятел. Моят вампир.

Отново бях с Александър и неговото отмъщение вече не бе намесено в животите ни. Налагаше ми се да се чудя какво е нормално за нас. Излизах с вампир. Щеше да се наложи да пазя тайна, която да не мога никога да споделя с Беки, родителите ми или който и да било друг. Да го запазя в живота ми — щеше да ми трябва катинар за черните ми устни.