Читать «Нежност в ковчег» онлайн - страница 44

— Беше абсолютен бум! Купих го за теб, — казах и подадох на Беки пакет когато седнахме на люлките в Евънс Парк.

Тя отвори дневника на Здравей Китти.

— Яко. Благодаря!

— Имат най-яките магазини! И отидох до място наречено „Клуб Ковчег“. Срещнах този странен тип.

— Наистина? С Мат тъкмо ходихме на кино.

— Ако ти издам тайна, супер огромна тайна, обещаваш ли да не казваш на никой?

— Може ли да кажа на Мат? — попита нетърпеливо.

Мат, Мат, Мат — на кой му пука за Мат когато бях на косъм да избухна и да и кажа за срещата ми със Джагър и истината за Александър.

— Защо говорим за Мат когато имам най-големите новини в живота си?

— Е, ти винаги говориш за Александър — изкашля се тя. Порцелановите й бузи пламнаха в рубинено червено. — И аз винаги те слушам. Просто защото си отиде и вълнуващи неща ми се случиха, не значи, че не те слушам, също.

Изненадах се от избухването на Беки. Бяха минали само няколко дни откакто се беше уредила с Мат, но ако чувстваше същото каквото чувствах към Александър, трябваше да разбера напрегнатостта й. Бека винаги е била толкова кротка. Сега си има обожател и беше станала по-уверена. Отношенията ни се бяха променили. Никога не бяхме си имали някой друг, освен нас самите.

— Добре — казах неохотно. — Права си. Радвам се че излизаш с Мат. Някой толкова невероятен, колкото трябва да бъде за да е твое гадже.

— Благодаря, Рейвън. Какво щеше да ми казваш?

Замислих се, чудейки се дали тя щеше да разбере вампирската ми информация.

— Мат ще се появи ли отново тук?

Тя кимна.

— Той е точно зад теб.

Предполагам получих отговора си.

— Е, Чудовищно момиче, как е Чудовищното момче? — чух мъжки глас след като напуснах парка. Огледах се за да намеря Тревър в неговата червено-бяла футболна униформа.

— Мислех че съм приключила с теб. Винаги ли ще ми се вреш в лицето? — попитах.

— Докато носиш черно, да. Направихте ли си Чудовищни бебета вече? — попита.

— Не, но когато си направим, ще кръстя някое на теб.

Тръгнах си, но Тревър продължи да ме следва.

— Как я караш? Играеш футбол, харчиш парите на баща си, дразниш хората, както обикновено? — попитах.

— Мога да направя повече от това да те ядосам, ако ми позволиш — каза той, срамежливо фиксирайки очите си върху мен.

— Значи този номер не минава с мажоретките вече?

Ако Тревър някога ме бе безпокоил, то сега беше нищо в сравнение с това, през което преминах последните няколко дни.

— Все още мисля, че има нещо подозрително в това Имение — каза той, непреклонно.

— О, я стига.

— Не мислиш ли че е странно, че Александър никога излиза по време на деня?

— Иска ми се теб да не те виждах през деня. Освен това, той учи вкъщи.

— Майка ми каза че е забелязала икономът да се мотае при месарницата.