Читать «Нежност в ковчег» онлайн - страница 43

Точно тогава стигнахме входната врата на къщата ни. Александър ме целуна дълго за лека нощ.

— Утре след залез слънце — напомних му.

— И нито секунда по-късно — отвърна той.

Александър ми помаха, докато аз отварях вратата. Пристъпих вътре и се обърнах да му помахам за сбогом.

Но той вече бе изчезнал, точно както знаех, че ще стане.

Глава 14. Промени

— Минава полунощ — баща ми предупреди докато минавах на пръсти докато той гледаше ESPN в семейната стая.

— Тате, на 16 съм. И е уикенд.

— Но това е… — започна със строг глас.

— Знам, твоята къща. И аз съм твоя дъщеря, и докато не заживея сама ще живея по твоите правила.

— О, значи си обърнала внимание.

— Повтаряш ми го откакто бях на две.

— Започна да се криеш навън откакто проходи.

— Съжалявам, няма да се случи отново — казах.

Подадох му содата, която стоеше на масичката за кафе и го прегърнах за лека нощ.

— Радвам се, че си се прекарала добре при Леля Либи — каза той. — Но също се радвам, че се сети да се прибереш.

— Аз също, татко. Аз също.

Изморена, се хвърлих в леглото без дори да си сменя влажните си дрехи. Изключих лампата си на Едуард Ножиците на нощното шкафче и облизах устните си. Целувките на Александър още лежаха на тях. Прегърнах играчката ми Мики Злобаря, мечтаейки си, че държа Александър вместо нея. Като си легнах в леглото, се мятах и въртях. Нямах търпение да дойде утрешният залез.

Минути по-късно, усетих присъствие в тишината. Огледах се, но всички сенки бяха от мебелите. Проверих под леглото си; дори прилеп не би могъл да се скрие между боклуците. Отворих вратата на килера, но намерих само дрехи на закачалки или разпръснати по пода. Отидох до прозореца ходейки на пръсти и дръпнах завесите, оглеждайки навън в задния двор.

— Александър?

Видях тъмна фигура да си тръгва от къщата в нощта.

— Лека нощ, любов моя — казах, притискайки ръката си до прозореца.

Върнах се в леглото и заспах.

На следващата сутрин се събудих в шок. Вчерашната случка ми изглеждаше като сън. Когато осъмнах във втвърдилите ми се дрехи, осъзнах, че вчерашните случки бяха истински.

— Защо още си с облеклото си от вчера? — заяде се майка ми като влязох в кухнята. — Не ви ли говорят за лична хигиена в час по здравно образование?

Избърсах изморените си очи и се спънах в банята. Свалих си вчерашните дрехи и влязох под душа.

Топлата вода премина през бледата ми кожа. Черният лак на ноктите на ръцете и краката ми изглеждаше странен срещу белотата на ваната и плочките, които ме заобикаляха. Отново бях в Дулсвил и Александър беше в имението си. Най-после можехме да живеем живота си заедно. Но гаджето ми беше вампир и неговите врагове щяха да дойдат и да го преследват. Никога не съм си мислела, че Дулсвил може да бъде толкова… не-скучен. Целият ми живот се беше променил през изминалите няколко дни. Шестнадесет години живях по един и същ начин. Най-голямото ми откритие беше намирането на черен лак за нокти в един толкова безцветен град. Сега той беше изложен на слънцето сам, докато Александър спокойно си почиваше в Имението. Нямаше да можем да караме колела следобед, да се чакаме след училище или да се мотаем през уикендите. Беше ми трудно да си представя, че нямаше да мога да споделям слънчевата светлина с него. Започнах да имам съмнения, дали ще се приспособя към този нов свят.