Читать «Нежност в ковчег» онлайн - страница 41

Загледах се в Джени, сякаш току — що бе изрекла на глас най-големият ми страх.

— Ами ако не те видя повече? — попитах аз Александър, придърпвайки го по-близо.

— Утре след залез слънце не е ли достатъчно скоро?

— Не мога да си тръгна — казах му. — Мислех си, че ще те видя след партито, което бяха организирали в твоя чест. А на следващата нощ ти си беше отишъл.

— Заминах за да те защитя, не за да те нараня — отвърна той със строг тон и седна до мен.

— Да ме защитиш от какво?

— От Джагър. От самия себе си. От моя свят.

— Но няма нужда да ме защитаваш!

— Светът ми не е пълен с романтика, както ти си мислиш. Има опасност.

— Риск има навсякъде, не само при вампирите. Просто трябва да бъдеш внимателен.

— Но аз не искам да се доближаваш до никаква опасност.

— Няма, ако сме заедно — възпротивих се аз.

— Не искам да си мислиш, че трябва да се променяш, за да бъдеш с мен — убедително каза той.

— Знам това — успокоих го аз.

— Или пък аз да те моля да се променяш.

— Ето защо си напуснал Дулсвил — разбрах аз най-накрая. — Страхувал си се, че ще поискам да стана вампир.

— Да. Но имаше и по-належаща опасност. Един вампир с бели коси.

— Джагър.

Той кимна.

— Но тогава защо отиде в Хипстървил?

— Хипстървил? — попита ме той объркан.

— Така го кръстих — ухилих се аз.

— Разбира се — разсмя се той. — Разбрах от родителите си, че Джагър има апартамент в Хипстървил и претърсва местните гробища за надгробната плоча на баба ми. Веднъж щом я бе намерил, веднага щеше да узнае в кой град се намирам.

— Но в бележката не пишеше това — спомних си аз. — Бе предупреждение, че Джагър е тръгнал да те търси. Да търси отмъщение.

— Каква бележка? — попита объркано той.

— Тази в стаята ти — признах аз.

— Промъквала си се в Имението след като си заминах?

Дарих го със срамежлива усмивка.

— Трябваше да се досетя — каза той и също се разсмя. Тогава игривият му тон се промени и стана сериозен. — Но по-важното е, че той можеше да открие теб.

— Е, той го направи, но това си беше по моя вина.

— Щях да го отклоня от следата преди да е пристигнал в Дулсвил — да го предизвикам на битка, преди той да го направи пръв. Джеймсън и аз намерихме едно изоставено имение, в което да се скрием, докато аз осъществя плана си. Но не бях предвидил едно нещо.

— Че ще те последвам?

— Видях най-красивото момиче да слиза от едно дърво в задния двор.

— Ти си бил на таванският прозорец?

— Да.

— Тогава защо не…

— Държах те под око. Трябваше, нали?

— И защо Джагър е тръгнал да те преследва?

Остър вой долетя от телевизионният екран и разсея Александър.

— Трябва да стигнем до гробището — на свещена земя — предупреди я Владимир. Красивият професор я поведе през тъмната и блатиста гора, почти непроходима от гъстата мъгла. Владимир придърпа Джени по-близо до себе си, когато виенето се усили.

Двамата с Александър бяхме насочили вниманието си към филма.

— Как можем да бъдем заедно, — попита Джени. — ако аз не съм вампир?

Изведнъж екранът угасна. Александър остави дистанционното, което държеше, на масичката за кафе.

Изправи се и протегна ръка към мен.

— Как можем да бъдем заедно? — попитах аз докато ставах.