Читать «Нежност в ковчег» онлайн - страница 36

Джагър се усмихна и белите му зъби проблеснаха на лунната светлина. Той се наведе към мен.

— Ще хапя! — изкрещях отбранително, скърцайки със зъби.

Изведнъж светкавица удари, осветявайки небето и цялото гробище. Захапах Джагър по ръката, колко можех по-силно, и забих нокти в костеливата му ръка. Той бързо пусна ръката ми. Обърнах се да избягам, но се блъснах в нещо — или по-точно в някого.

— Стари Джим? — изревах объркано.

Но когато погледнах нагоре и видях две среднощни очи, осъзнах, че това не бе гробаря към, който щях да се затичам. Вместо това пред мен стоеше моето готическо момче, като рицар в нощта. Тъмната му коса, дълга до раменете падаше пред лицето му. Бялата му, осветена от луната, кожа бе покрита с черна тениска и дънки. Пластмасовия пръстен с паяк, който му бях подарила, все още бе там. Очите му бяха дълбоки, самотни, божествено интелигентни, точно както първия път, когато ги видях.

— Александър? — извиках аз, отпускайки се в ръцете му.

— Точно както предполагах! — заяви Джагър, все едно бе спечелил състезание. — Знаех, че тя ще те доведе при мен!

Александър ме прегърна толкова силно, сякаш никога нямаше да ме пусне! След това ме отблъсна.

— Трябва да си тръгнеш! — нареди ми той.

— Луд ли си? Не мога да те оставя! — държах ръката му здраво. — Мислех си, че никога няма да те видя.

Той се взираше в очите ми и ме предупреди.

— Трябва да напуснеш!

— Но аз…

— Не трябваше да я замесваш! — Александър се обърна към Джагър с гняв, невиждан до сега.

— Тя ме намери. Освен това съм изненадан, че я пускаш толкова рано да си тръгне, след като измина целия път до Клуб Ковчег да те намери…

— Не замесвай Рейвън! — извика Александър.

— Не можех да измисля отмъщението си по-добре. Мога да те унищожа и да създам партньор за вечността само с едно ухапване.

— Не би посмял! — предупреди Александър.

— Знаех, че тя ще те доведе до мен, Стерлинг! Мислиш, че не си като един от нас, но ти си! — заяде се Джагър.

— За какво говори? — попитах аз.

— Не сега! — отговори Александър.

— Защо мислиш, че Стерлинг напуснаха Румъния? — попита ме Джагър. — Мислиш ли, че заради инцидент дойде в малък град в Америка, където няма вампири?

Наистина не знаех след всичко случило се.

— Но те намерих, Стерлинг! — изперчи се Джагър. — А намерих и Рейвън!

— Тя няма нищо общо! — каза Александър, заставайки между мен и Джагър.

— Няма нищо общо с кое? — попитах любопитно.

— Не се притеснявай, Рейвън, той нарушава обещанията си постоянно! Нали, Стерлинг? — каза Джагър.

Александър стисна юмруци.

— Какво обещание? Защо отмъщение? Какво има предвид? — попитах аз. Бях объркана, чудейки се какво ли обещание бе дал Александър, но не е успял да спази.

— Е, нямам намерение да я оставя! Смятам да съм до нея до край! — заяви Джагър.

Зъбите му проблеснаха с злонамерена изкривена усмивка и се наведе да забие зъби в врата ми.

Глава 11. Ужасяващо сбогуване

Бях по гръб отново, мократа трева бе под мен. Дъждовните капки удряха лицето ми. Неспокойно опипах врата си за някакви рани.