Читать «Нежност в ковчег» онлайн - страница 24

— Мама ми приготви лакомства за из път, — казах, следвайки я в дневната. — Вероятно нещо е развалено.

— Сякаш идва оттам, — каза тя, сочейки към прозореца над матрака.

Тя бързо издърпа скилидката чесън, преди да успея да я спра.

— Намерих го на пода снощи като отивах в банята, — импровизирах. — Помислих, че е черупка на мида.

Спрях, чакайки отговор.

Тя ме погледна скептично.

— Е, след като гледах шоуто ти снощи, просто не можех да заспя, — добавих.

— Но аз мислех, че харесваш вампири.

— Да, но не на моя прозорец.

— Напомняш ми за баща си, докато още растеше. Обожаваше страшни филми, но спеше на светната лампа докато не отиде в колеж, — каза тя.

— Значи е в гените ми, — казах, като взех чесъна от перваза на прозореца и го напъхах в кутийката.

— Мога да го хвърля, — предложи, протягайки ръка.

— Искам да го запазя, — казах, пъхайки кутийката в чантата си. — До колежа.

Леля Либи се засмя, а аз я последвах в кухнята.

— Имам лист с неща, които можем да направим, — каза, когато започнахме да закусваме. — Можем да започнем с отиване до музея за изкуства. Има изложба за Едуард Горей, мисля, че ще ти хареса. Можем да отидем до ресторант Нифти Нифтийс за обяд. Аз, разбира се, никога не съм ходила там, чувала съм, че е хубав. След това можем да огледаме антиките из квартала. После имам шоу. Но ти можеш да се помотаеш зад декорите. Страхувам се, че може да те е прекалено страх да видиш това отново, — пошегува се тя. — Добре ли ти звучи?

— Бих искала да погледна секцията за Историческа Култура — помолих аз.

— Толкова много разговори за имения снощи с Маршал? — предположи тя.

— Мисля, че ще направя доклад върху едно от тях за часа ми по история.

— През пролетната ваканция? Мислех си, че би предпочела да си направиш пикник на гробището — каза ми тя, оставяйки чашата си с кафе.

— Страхотна идея! Хайде да го направим после!

— Шегувах се, — отвърна ми.

Докато леля Либи се нагласи, и докато аз си взема душ и се облека, утринните часове бяха преминали. Либи бе всичко, което баща ми не беше — докато той бе много консервативен — тя бе на другата крайност. Той подраняваше с 15 минути за началото на филма, а тя считаше за късмет да пристигне, когато продупчват билетите на касата.

Не можех да убедя леля Либи да направи сандвичи с тофу и да седнем край някой надгробен камък, но можех да я накарам да отидем в Историческия музей. Взех дневника си от чантата и го сложих в раницата си и най-сетне тръгнахме.

Историческият музей на Дулсвил бе църква, построена през 19-ти век. Бях я посетила веднъж по време на училищна екскурзия и прекарах повече време да разглеждам трите надгробни плочи в гробището, докато един учител не ме откри и не заплаши да позвъни на родителите ми.

Историческият музей на Хипстървил май щеше да се окаже по-интересен, тъй като се намираше в два вагона на старата железопътна гара.

Вътре, преминах покрай картини на Викториански къщи, оригинални менюта от Joe’s Eats, както и писма от по-ранни жители на града. От втората кола излезе една жена, носеща ярко зелен костюм и сходни сандали и червена коса.