Читать «Нежност в ковчег» онлайн - страница 21

Погледнах нагоре и видях малко черно нещо, висящо от телеграфната жица над уличката.

— Това прилеп ли е? — попитах, докато тя отключваше вратата ми.

— Не виждам нищо, — рече тя.

— Ето там, — посочих аз.

Леля Либи хвърли бърз поглед.

— Сигурна съм, че е птица, — каза тя.

— Птиците не висят с главата надолу, — рекох.

— Направо ме побъркваш! — изкрещя тя и бързо препусна към нейната страна и влезе в колата.

Можеше ли това да е Александър? Или подозренията ми за Джагър бяха верни?

Леля ми запали колата и аз погледнах назад към жицата, която сега беше празна.

— Какво правиш? — попита леля Либи, когато се прибрахме в двустайното й апартаментче, докато включвах всички лампи. — Ти ли плащаш сметката за тока за този месец?

Тя тръгна след мен, гасейки осветлението.

— Трябва да стоят включени, — заявих аз.

— Всичките?

— Баща ми не ти ли каза? Страх ме е от тъмното.

Тя ме погледна невярващо и ядосано.

— Това го чувам от момиче, което си прави пижама-партита по гробищата?

Тя имаше право. Но не можех да й кажа най-страшната ми тайна.

— Представлението наистина ме уплаши, — казах вместо това. — Направи толкова реалистична роля, че ме беше страх, че ще ме ухапеш всеки момент.

— Мислеше си, че ще се хвана толкова лесно? — попита тя изненадано.

Кимнах разгорещено.

— Е, предпочитам свещи, — каза тя. Запали няколко и ги постави насред дневната. Апартаментът й замириса на рози и сенките на италианските маски се размърдаха.

Наистина ли бях срещнала втори тийнейджър-вампир? Може би Джагър се бе уплашил, че съм видяла, че отражението му липсва в огледалцето ми. Сигурно ме е шпионирал от уличката или ме е наблюдавал, висейки от телеграфната жица. Въздъхнах, осъзнавайки, че не съм нещо повече от преувеличаваща клюкарка като Тревър Мичъл. Трябваше да прекарвам времето си в планове за продължаването на търсенето на Александър вместо да броя на пръсти колко белокоси готика съществуват. Джагър сигурно си бе изпуснал обицата на път за вкъщи от Клуб Ковчег. Скритата фигура би могло да бъде някой от клуба, мотаещ се напред-назад покрай контейнера, след като е пил малко прекалено много Екзекуции.

Вдигнах слушалката на телефона на леля Либи и се обадих на родителите си.

— Ало? — отговори Били.

— Аз съм. Мама и татко вкъщи ли са?

— У съседите са, посещават ги заради новото бебе на Дженкинс, — отвърна той.

— Оставили са те сам? — подкачих го аз.

— Млъквай.

— Да не си се доближил до стаята ми! Или до каквото и да е в нея, — предупредих, стискайки телефонната слушалка с пръсти.

— Вече четох един от дневниците ти.

— По-добре е да се шегуваш!

— „Александър ме целуна!“ — каза той с престорен момичешки глас. После го чух да прелиства страниците.

— По-добре се…

— „Тревър беше прав“ — продължи той. — „Александър наистина е вампир“.

Замръзнах. Как Били се беше докопал до един от дневниците ми?

— Затвори го веднага! — проплаках аз. — Не е дневник. Това е история, която пиша по английски!

— Е, имаш доста правописни грешки.

— Веднага, Загубеняко! Затвори го или идвам вкъщи и ще съсипя всичките ти компютърни игри!