Читать «Нежност в ковчег» онлайн - страница 20

— Леля ти ми каза, че си вманиачена на тема вампири, — каза той, дръпвайки наметалото си и сядайки на стола.

Всъщност, излизам с един, искаше ми се да кажа.

— Била ли си в Клуб Ковчег? — попита ме той.

— Тя е прекалено млада, — напомни му леля Либи, сядайки в гримьорната си на стола и започна да почиства грима си.

— А ти? — попитах настоятелно.

— Да. Само с изследователски цели.

— Видя ли нещо необикновено? — попитах аз, като готическа Нанси Дрю.

— Там всичко е необикновено — засмя се той. — Децата ходят наоколо със средновековни пелерини и вампирски зъби, с метални остриета, пробили веждите и устните им, амулети с кръв, висящи по вратовете им. Мисля, че бях единственият там над 30. С изключение на един друг мъж.

— По-възрастен от теб?

— Ами, по-странен, ако можеш да си представиш.

— Нямах предвид…

— Знам. Той също се открояваше. Но не по моя начин. Можеше да играе Ринфийлд.

— Зловещият? — изтърсих аз. — Имам предвид, той беше ли зловещ?

— Ами, предполагам беше.

За съжаление сигурно е бил този долнопробен Дракула, не Александър, който Елвира бе забелязала, говорейки с Джеймсън.

— Беше доста ексцентричен, — продължи Маршъл. — Попита дали знам за някое изоставено имение в района. Тъмно, изолирано, близо до гробище, с таванска стая.

— Има ли такива? Обичам стари имения.

— Признах, че участвах в „Дракула“, — каза гордо Маршъл, — и съм бил в Историческото дружество за изследване на имения и местни гробища. Обясних му, че е по-добре да се обърне към Историческото дружество отколкото към истински агент по недвижими имоти.

Дракула стана да си върви.

— Беше удоволствие да се запозная с теб.

Все още можех да видя фигурата, мърдаща се плашещо отвън през наполовина покрития прозорец. Когато се обърнах да погледна леля Либи, докато тя благодареше на Маршъл за посещението му, можех да видя отраженията им в дългото огледало така добре, както отражението на прозореца, през който надничах. Уличката беше празна. Но когато се обърнах отново към прозореца, фигурата все още бе там.

Александър?

Бързо се отправих към вратата, избутвайки излизащия Дракула.

— Рейвън, — смъмри ме леля Либи.

— Съжалявам, — започнах аз. — Мисля, че видях един от феновете ти отвън. Отивам да видя дали иска да се запознае с теб!

Втурнах се навън покрай миризливия контейнер, няколко захвърлени древни стола и сценични декори.

Когато стигнах до другата страна на прозореца на гримьорната, фигурата вече бе изчезнала.

Разочарована се огледах наоколо за някакви следи. Уличката бе празна. Блестящ предмет на напукания асфалт точно под прозореца хвана окото ми.

При разглеждане от близо видях, че е малка обица точно до една локва. Смътно си спомних, че бях виждала някой да носи обица точно като тази. Но Александър носеше флеш. И тогава се сетих — било е Джагър.

Проверих наоколо, уверявайки се, че всичко е чисто. Вдигнах обицата, пъхнах я в портмонето си и се върнах, бягайки в театъра.

Леля Либи и аз тръгнахме към колата й с някои от другите участници в представлението. С всяка стъпка не можех да се отърва от чувството, че някой ме наблюдава.