Читать «Измамникът» онлайн - страница 5

През 1983, когато избраха Сам Маккрийди да ръководи Д-Д, сър Марк беше помощник-инспектор, стоящ само с един ранг над него. Харесваше чудноватия, непочтителен агент, когото сър Артър назначи на новия пост, но тогава така възприемаше всички.

Малко по-късно сър Марк беше изпратен в Далечния изток за три години (той говореше свободно книжовен китайски) и се завърна през 1986, за да го издигнат като помощник-шеф. Сър Артър се пенсионира и нов началник седна на горещото място. Сър Марк го наследи миналия януари.

Преди да отпътува за Китай, сър Марк мислеше, подобно на другите, че Сам Маккрийди няма да остане задълго. Измамника, както смятаха всички, беше твърде прям, за да се справи с вътрешните игри в Сенчъри Хаус.

От една страна, никой от регионалните отдели не можеше да се отнася любезно с новия човек, който се опитваше да действа в техните ревниво пазени територии. В съревнованието се водеха истински войни, с които можеше да се справи някой съвършен дипломат, а каквито и други способности да притежаваше, Маккрийди никога не се беше показвал като такъв.

От друга страна, неугледният на външен вид Сам трудно можеше да се впише в компанията на елегантно облечените висши служители, повечето от които бяха завършили първокласни британски колежи.

При завръщането си, за своя изненада, сър Марк намери Сам Маккрийди процъфтяващ като зелено лаврово дърво. Изглеждаше способен да вдъхва абсолютна лоялност сред своите подчинени и в същото време, даже най-непримиримите шефове на териториалните отдели не се дразнеха, когато ги молеше за услуга.

Можеше да разговаря на жаргон с действащите агенти, когато се връщаха в отпуск или за инструктаж и събираше разнообразна информация, повечето от която, без съмнение, никога не би се разкрила при формален подход.

Техническите кадри го приемаха като свой човек и това близко приятелство, не винаги достъпно за старшите служители, му помагаше лесно да се справя с подслушването на телефонни разговори, залавянето на писма и изготвянето на фалшиви паспорти, докато шефовете на другите отдели се бавеха с формалностите.

Всичко това, както и други дразнещи постъпки като нарушаване на правилника и самоволно напускане на работа, трудно можеше да очарова Министерството. Търпяха го на това място по една-единствена причина — работата му носеше реални резултати, операциите, които ръководеше, създаваха неразрешими проблеми за КГБ.

Сър Марк въздъхна, слезе от ягуара в подземния паркинг на Сенчъри Хаус и се изкачи с асансьора до канцеларията си на последния етаж. Не беше необходимо да предприема нищо в този момент. Сър Робърт Инглиш щеше да се посъветва със своите колеги и да представи правилник, който щеше да даде възможност на затруднения шеф на СИС да каже искрено, но със свито сърце:

— Нямам друг избор.

В началото на юни правилникът, или по-точно заповедта, пристигна от Външното министерство. Сър Марк извика двамата си заместници в своята канцелария.