Читать «Измамникът» онлайн - страница 7

— Ще трябва да създадем прецедент — каза сър Марк. — Един прецедент, който да разчисти пътя за безболезнено пенсиониране на останалите.

— Имаш ли някой предвид? — попита Грей.

— Сър Робърт Инглиш има. Сам Маккрийди.

Базил Грей се вторачи в него с отворена уста.

— Шефе, не можеш да уволниш Сам.

— Никой няма да уволнява Сам — отвърна сър Марк.

Той повтори думите на Робърт Инглиш:

— Ранна оставка с щедра компенсация — трудно може да се нарече изгонване.

Питаше се колко ли са тежали онези тридесет сребърника, дадени от римляните.

— Тъжно е наистина, защото всички обичаме Сам — каза Едуардс. — Но шефът трябва да си гледа службата.

— Точно така. Благодаря ти — отвърна сър Марк.

Докато седеше там, за първи път осъзна защо нямаше да препоръча Тимъти Едуардс да го наследи някой ден. Като шеф, той предприемаше тези мерки, дори да ги мразеше, защото нямаше избор. Едуардс щеше да ги изпълни, за да не попречи на кариерата си.

— Ще трябва да му предложим три различни служби — посочи Грей. — Може би ще се съгласи на някоя.

Тайно в себе си, Грей искрено се надяваше на това.

— Може би — промърмори сър Марк.

— Какво имаш предвид, шефе? — попита Едуардс.

Сър Маркс отвори една папка, която съдържаше резултата от консултацията с директора на отдел „Личен състав“.

— Свободни са следните длъжности: комендант на учебната школа, административен шеф и шеф на централния регистър.

Едуардс се усмихна едва забележимо. Номерът щеше да мине, помисли си той.

Две седмици по-късно субектът на всички тези разговори крачеше из канцеларията си, докато неговият заместник, Денис Гоунт, гледаше навъсено листа хартия пред себе си.

— Не е толкова лошо, Сам — каза той. — Те искат да продължиш. Става въпрос просто да смениш работата.

— Някой иска да ме изгони — Маккрийди беше категоричен.

Лондон беше клюмнал под горещата вълна през това лято. Прозорецът на канцеларията стоеше отворен, а двамата мъже бяха свалили саката си. Гоунт носеше елегантен светлосин костюм на Търнбул & Асър, докато Маккрийди — конфекция на Виела, която се бе развлачила от честото пране. Освен това копчетата на сакото му не бяха зашити на точните места и то се надигаше от едната страна. Гоунт предположи, че през обедната почивка някоя от секретарките щеше да забележи грешката и да я поправи с много мърморене. Момичетата в Сенчъри Хаус винаги изглеждаха готови да направят нещо за Сам Маккрийди.

Отношенията между Маккрийди и жените объркваха Гоунт. Той, Денис Гоунт, с височината си от шест фута, надвишаваше своя началник с два инча. Имаше руса коса, привлекателна външност и като ерген не проявяваше срамежливост към дамите.

Шефът му беше среден на ръст с оредяваща кестенява коса и дрехи, които винаги изглеждаха така, като че ли спи в тях. Знаеше, че Маккрийди е вдовец от няколко години, но не се е оженил, явно предпочитайки да живее сам в малкия си апартамент в Кенсингтън.