Читать «Измамникът» онлайн - страница 4

— Чувам какво казваш, Робърт, но аз не мога и няма да започна работата си Като шеф на СИС с чистка на старши офицери, които са служили дълго, предано и добре.

— Намери други места за тях — предложи сър Робърт. — Централна и Южна Америка, Африка…

— Не мога да ги изгоня в Бурунди, докато не им дойде времето за пенсия.

— Чиновническа работа, тогава. Тук, у дома.

— Имаш предвид непривлекателен труд — каза сър Марк. — Повечето от тях няма да приемат.

— Тогава трябва да напуснат по-рано — изрече спокойно дипломатът. Той отново се наведе напред. — Марк, скъпи приятелю, по това не може да има спор. Съветът на петимата мъдреци ще бъде на моя страна, можеш да си сигурен в това. Ще се съгласим на прилична компенсация, но…

Петимата мъдреци са доживотните помощник-секретари на кабинета, на външното министерство, на вътрешното министерство, на министерството на отбраната и на министерството на финансите. Тази петорка има огромна власт в коридорите на правителството. Освен останалото, те избират (или препоръчват на министър-председателя, което е почти същото) шефа на СИС и генералния директор на службата за сигурност MI–5. Сър Марк беше много нещастен, но достатъчно добре познаваше силата на властта. Трябваше да отстъпи.

— Много добре, но ще се нуждая от ръководство по процедурите.

Неговите подчинени трябваше да видят, че е принуден да изпълнява нарежданията на по-висшестоящи. Сър Робърт Инглиш откликна сърдечно, нещо, което можеше да си позволи.

— Ръководството ще бъде готово веднага — заяви той. — Ще помоля другите мъдреци да ме изслушат и ще утвърдим нови правила при новите условия. Моето предложение е да подготвиш при новите правила, които ще се приемат, това, което юристите наричат прецедентно дело и така да въведеш в правилника точки за образец.

— Прецедентно дело? Точки за образец? За какво говориш? — попита сър Марк.

— Прецедент, скъпи Марк. Единичен прецедент, който след това ще се приложи за цялата група.

— Имаш предвид да набележим жертва?

— Твърде неприятна дума. Ранна оставка с щедра пенсия трудно може да се нарече изгонване. Вземаш един офицер, чието ранно напускане може да се представи без възражение, организираш разглеждане на въпроса и така установяваш своя прецедент.

— Един офицер? Имаш ли някого предвид?

Сър Робърт изпъна пръстите си и се втренчи в тавана.

— Е добре, винаги имаш под ръка Сам Маккрийди.

Разбира се. Измамника. След последната му проява на енергична, макар и без пълномощия, инициатива в Карибите преди три месеца, сър Марк съзнаваше, че вътрешното министерство го възприема като някакъв Чингис хан, пуснат на свобода. Странно наистина. Толкова… смачкан човек.

Сър Марк беше потънал в дълбок размисъл, докато колата го отвеждаше обратно, преминавайки над Темза към главната му квартира, наречена Сенчъри Хаус. Знаеше, че висшият служител във външното министерство не просто предложи напускането на Сам Маккрийди — той настояваше за това. От гледна точка на шефа на СИС не можеше да се изпълни по-трудно изискване.