Читать «Достатъчно основание» онлайн - страница 8

Дюит пусна портмонето в една от найлоновите си торбички. Пак свали очилата си и внимателно разтърка стъклата, изчиствайки и излъсквайки ги бавно и внимателно, и пак ги намести на носа си.

Обиколи колата един, два пъти. Оглеждаше внимателно. Осбърн беше направил всичко както трябва за самоубийството, но защо тук? Мястото на събитието не беше никак необичайно или изненадващо. Да не би да е искал да има хубава гледка? А час преди смъртта си дали е имал такава гледка или е било доста тъмно? Защо тук?

Ръсти, шотландската овчарка от не съвсем чистокръвна порода, излая от задната седалка на полицейската кола на Дюит, която всъщност нямаше никакви външни белези като такава. Марката й беше „Мъркюри Зефир“. Дюит смъмри кучето на висок глас и то замлъкна.

Дюит отново коленичи до трупа. Човекът имаше естествен вид, освен неговата синкаво-сивкава кожа. Фаровете на колата на съдебния следовател осветиха допълнително настилката, докато тя се спускаше по хълма, по „Осма“. Не беше ги забелязал на слабата утринна светлина. Три лъщящи като бисери капки привлякоха вниманието на Дюит. Приближи клекнал до тях. Прясно моторно масло, по всяка вероятност. Валеше дъжд, когато Дюит беше събуден в 5 и 30, и въпреки това маслото не се беше отмило. Възможно ли беше това в този силен дъжд? С помощта на швейцарското си армейско ножче той взе от маслото, имащо формата на триъгълник, избърса го от вътрешната страна на друга торбичка, запечата я и я надписа.

— Радиоколата ти беше ли спряна тук през цялото време, след като дойде? — подвикна той на Андерсън.

— Не, сър — отговори Андерсън, тъкмо свършвайки с поставянето на ограничаващата местопроизшествието лента като я завърза за бронята на своята радиокола.

Дюит затвори всички доказателства в кутията на портативната криминална лаборатория в багажника на своя „Зефир“. Освен резервна гума, непробиваема от куршуми полицейска жилетка и комплекта за първа помощ, тук той държеше два големи черни пазарски сака. В тях имаше всякакви инструменти и прибори, които могат да бъдат от полза за всеки възможен следовател. Извади фотоапарата си и засне маслото така, че да се вижда добре местоположението му. Ръсти протестира от задната седалка и отново трябваше да бъде накаран да замълчи.

— Какво има? — попита Андерсън, приближавайки се до него.

Дюит погледна младия патрулиращ полицай в очите и посочи с показалеца на свободната си ръка в ръкавица трупа на Джон Осбърн: