Читать «Достатъчно основание» онлайн - страница 7

Това именно беше красотата на вещественото доказателство: или можеше да бъде обяснено, или не можеше. Свидетелите можеха да предложат дузина различни описания на един и същ инцидент, докато вещественото доказателство в крайна сметка представяше само едната, единствената история.

Колата и трупът трябваше да разкажат тази история. Много малко вероятно беше да е имало свидетели в този ранен утринен час. Дюит си носеше хирургически ръкавици и швейцарско армейско джобно ножче в десния джоб на своето спортно сако. Освен това пинсети, найлонови торбички, малка лупа, фенерче марка „Маг-Лайт“ — в другия. Разтегна ръкавиците и напъха ръце в тях, после подвикна на Андерсън, който беше дошъл с патрулната кола и поставяше по периметъра на отбивката ярката найлонова лента с предупреждаващ надпис: ПОЛИЦЕЙСКА ЛИНИЯ, НЕ ПРЕСИЧАЙ. Вятърът смени посоката си и Дюит можа да чуе шума на разбиващите се вълни в близкия залив, можа да помирише ободряващата солена влага във въздуха. Устояващите със силата на здравите си корени и стволове борове на Монтерей, и със своите обрулени от вятъра клони и нелепи форми, създадени от вятъра, се наклониха болезнено към брега.

Андерсън потвърди засрамен, че той е измъкнал трупа от колата. Дюит за момент реши да свика на нещо като среща двайсетте патрулиращи полицаи на Кармъл и да им напомни за техните задължения — задълженията на първия полицай, пристигнал на местопроизшествието. Проблемът не беше толкова глупостта, колкото незапознатостта с изискванията и неопитността. Всяка година Кармъл виждаше няколко трупа на хора. Но процедурите бяха това, което правеше разследванията последователни, а съдилищата изискваха последователност и постоянство.

Дюит извади портмонето на мъртвия човек. В него намери шофьорска книжка, издадена в щата Калифорния. Име: Джон Голбрайт Осбърн. Сакраменто. Детективът почувства леко вълнение в сърцето, като че ли вследствие на стомашно разстройство. Третата карта в портмонето беше карта за донор на органи. Още едно напрегнато потрепване в сърдечната област, този път по-болезнено. Картата съдържаше текст за най-близкия родственик, който да бъде уведомен в случай на смърт: Джесика Джойс Осбърн. Всеки познаваше Джеси Осбърн — яростната депутатка от щата в Камарата на представителите на Конгреса от листата на Републиканската партия. „Нападателната Джеси“, я бяха нарекли миналата година, защото беше играла баскетбол с момчетата от един щатски приют с благотворителна цел и беше излязла от играта на половината време с две точки, двама поддържащи я от двете страни и кървав нос. На петдесет и пет Осбърн все още беше напориста и имаше куража на млада жена.