Читать «Достатъчно основание» онлайн - страница 171
Ридли Пиърсън
САФЕЛЕТИ: На какво отдавате присъствието на други кучешки косми?
О’ДЕЙЛИ: На детектив Дюит, естествено. Той имаше куче. То вървеше с него навсякъде.
В.: И това не ви разтревожи?
О.: Да ме разтревожи?
В.: Че той може някак да е замесен. Точно това загатна съветващия адвокат на защитата.
МЕЙХЪНИ: Не съм загатвала никакви подобни неща, Ваша Чест. Просто разпитвах за доказателствата.
САФЕЛЕТИ: Радвам се да чуя това. Определено се надявам, че това ще бъде регистрирано в записа.
В.: Мис О’Дейли, къде се намира сега кучето на детектив Дюит?
О.: Кучето е мъртво. Беше намерено обесено в навеса в градината на детектив Дюит.
В.: Според вашето мнение на експерт, мис О’Дейли, би ли било възможно някой човек — да речем мистър Куин — да вземе парче градински маркуч и маскираща лепенка…
МЕЙХЪНИ: Възражение!
В.: … от този навес и да използва тази лепенка и маркуч при убийството на Хауард Лъмбровски?
МЕЙХЪНИ: Ваша Чест, възразявам!!
В.: Всъщност това не обяснява ли защо мистър Куин не е бягал от горящия мотел? Предполагам, че той е знаел чии отпечатъци от пръсти могат да бъдат намерени по маркуча и лепенката.
МЕЙХЪНИ: Въпросът е подвеждащ и…
САФЕЛЕТИ: Оттеглям въпроса, Ваша Чест.
Сафелети започна да крачи с бавни и отмерени крачки из залата. Спря пред Куин и го огледа замислено. Поклати глава отрицателно.
В.: Присъствието на други кучешки косми не ви ли разтревожи, мис О’Дейли?
И се обърна и я погледна в лицето.
О.: Не. Съвсем обичайно е за полицейските служители да замърсяват сцената на престъплението. Дори един толкова опитен служител като детектив Дюит. Почти невъзможно е да не стане така. Толкова е обичайно и често срещано всъщност, че когато се обучават следователите, преминават подготовка как да намалят риска за това. Признавам, че когато за първи път открих нови влакна като веществено доказателство, се развълнувах. Но когато после разбрах, че са от детектива… е, такива неща се случват постоянно.
В.: Един друг въпрос. Вие и детектив Дюит обърнахте ли се към мен относно това как ще се използва типа на ДНК в сегашното предварително дело?
О.: Да. Аз ви предложих да проведем такъв тест в някоя друга лаборатория, а вие отказахте.
Смях в залата.
В.: Така ли направих?
О.: Казахте, че типа на ДНК, на каквото и да е друго, освен на хора, не се използва в съда. Бяхте скептичен относно приемането от съда на това доказателство и обезпокоен от значителните такси, които се заплащат.
В.: Благодаря ви, мис О’Дейли. Нямам повече въпроси.
— Ваша Чест — изджафка Мейхъни. — Мога ли да ползвам само една минута, моля? Имам още няколко въпроса.
Не дочака за отговор и веднага бръкна в куфарчето си. Разрови се бързо из папка с документи. Намери нещо в нея, извади го, изправи уверено гръб, доближи се до седналата Клеър и й го подаде.
Увереността на Мейхъни разтревожи Дюит.
МЕЙХЪНИ: Познавате ли тези снимки?
О’ДЕЙЛИ: Познавам ги. Това са снимки от местопрестъплението на Лъмбровски.
В.: Бихте ли прочела пред съда какво е написано на гърба на първата снимка, моля?
