Читать «Достатъчно основание» онлайн - страница 159

Ридли Пиърсън

О.: Не бях невнимателен. Носих гумени медицински ръкавици и внимавах да избягвам контакт с жертвата или автомобила. Бях в колата само няколко минути.

Тя се ухили и кимна, и Дюит веднага разбра, че беше използвала неговото професионално его, за да го вкара в капан. Ако беше мислил по-ясно, можеше да използва присъствието си на местопроизшествието с Лъмбровски, да даде задоволително обяснение за всяка възможна улика, считана за обвързваща го с автомобила. Почувства се изкушен да промени показанието си, но това само щеше да направи ямата по-дълбока, осъзна той.

Продължи да гледа Мейхъни, която се усмихваше хитро и се попита какъв ли тип хора се радват на това, че живеят от маменето на други.

В.: Работихте с мис О’Дейли от лабораторията в Салинас по този случай, нали?

О.: Мис О’Дейли беше определена за СС по случая — съдебен следовател.

В.: С колко убийства се е занимавала тя преди фаталния случай с Осбърн?

О.: С николко.

В.: Вие лично, мистър Дюит, познавал ли сте или чувал ли сте някога за разследване на убийство на човек, при което съдебния следовател да няма никакъв опит като СС по такива убийства, и детективът да няма никакъв опит като детектив по убийства?

О.: Не.

В.: Малко по-силно, заради микрофоните, моля.

О.: Не, не съм.

МЕЙХЪНИ: И това са нашите експерт свидетели, Ваша Чест? Това са хората, на които имаме доверие, че ни дават каквито трябва мнения! Да вярваме ли на такова мнение в такъв случай, Ваша Чест? Струва ли си парите и времето на щата да се дава под съд мистър Куин? Това точно е единствената цел на предварителното дело по добиване на доказателства, а не да се реши мистър Куин да бъде поставен в унижения по време на съдебен процес, за който същевременно да се правят толкова разходи! Трябва да се реши дали си струва парите и времето на щата. Как ще бъде основано това на мнението на неопитни следователи, единият от които присъстващият мистър Дюит, призна, че има лична неприязън към жертвата?

СЪДЪТ: Благодаря ви, мис Мейхъни, за вашата дисертация по въпроса защо сме се събрали тук. Не бях сигурен защо сме тук, но сега мисля, че разбрах. Да продължаваме, нали?

МЕЙХЪНИ: Нямам повече въпроси.

Сафелети се справи бързо с доброволното писмено показание под клетва на доктор Емануел. Мейхъни реши да не го оспорва, въпреки че беше успяла да се добере до някои факти, които можеше да се представят като липса на достатъчен опит от негова страна като медицински екзаминатор. След това окръжният прокурор извика на свидетелското място Клеър О’Дейли. В продължение на двайсет минути Клеър подкрепяше с показания казаното от Дюит — водопад от думи, падащ шумно и разливащ се през високоговорители, магнетофони, и усърдните пръсти на стенографката. Защитната верига, снимките, кучешките косми, плексигласа, латентните отпечатъци от пръсти, следите от гума от велосипед, люспата от боя. Дюит слушаше разсеян. Думите й събуждаха спомени; съзнанието му живо възпроизвеждаше събитията от последните седмици.

Мейхъни свали сакото си. Гърдите и се поклащаха нагоре-надолу, докато започна да крачи с широки делови крачки напред-назад и премина към кръстосан разпие със силен и категоричен глас.