Читать «Достатъчно основание» онлайн - страница 156

Дюит каза с неохота:

— Недостатъчни доказателства.

В.: Доказателствата, които събрахте?

О.: Част от тях. Да.

В.: Друга част събра мистър Лъмбровски?

О.: Да.

— И след това бяхте арестуван от полицията — каза тя, четейки от някакъв документ. — Бихте ли казал на съда, моля, по какво обвинение?

Сафелети скочи пак бързо на крака:

— Възражение! Неправилно дискредитиране, Ваша Чест.

Мейхъни се приближи с дълги бързи крачки до своята маса, грабна някаква книга с мека синя подвързия, отвори я и зачете:

„С цел атакуване на надеждността на свидетел, доказателството, че е бил осъден за престъпление, ще бъде прието, ако е извлечено от него или установено и записано публично по време на разпит от адвоката на насрещната страна, но единствено ако престъплението е:

Първо: наказуемо със смърт…“

— Беше ли престъплението — каза тя на Дюит, — в което бяхте обвинен, наказуемо със смърт, детектив Дюит?

— Бях оправдан. Не бях осъден, за каквото и да е престъпление. И вие самата знаете това добре, мис Мейхъни. Мога само да допусна…

— Това е чисто парадиране, Ваша Чест — оплака се Сафелети. — Неуместно дискредитиране!

СЪДЪТ: Приема се. Мис Мейхъни, инсинуациите нямат никакво място в моята съдебна зала. Считам последните ви думи за известна превъзнесена драма.

МЕЙХЪНИ: Ваша Чест, аз се опитвам да покажа съществуващи предубеждения и предразсъдъци, което е моя отговорност пред моя клиент. Ако Ваша Чест би желал да предложа доказателство, то обвиняемият възнамерява да покаже, че мистър Дюит е нямал никакво уважение към жертвата. Всъщност той е изпитвал неприязън към жертвата и я е обвинявал за убийството на неговата съпруга. Защитата възнамерява да покаже, че мистър Дюит е не само неопитен, но твърде емоционално увлечен в този случай, за да се държи без никакви предубеждения, и че, всъщност, остават въпроси без отговор относно конкретната роля на мистър Дюит в убийството на мистър Лъмбровски.

Съдебната зала започна да шуми и Даниели извика да се пази тишина. Мейхъни беше забила поглед в очите на Дюит. Заповедта за обиск, която беше намерил на входната си врата, изведнъж го притисна с някакво свое ужасно тегло. Какво, по дяволите, преследваше тя? Тя тръгна с енергична крачка из залата и привлече вниманието на всички.

— Отнасяли ли сте се някога — попита тя, — към мистър Лъмбровски с насилие? Напомням ви, че сте под клетва, сър.

Даниели се оплака:

— Мис Мейхъни, не заприличва ли това на театър? Да не би да искате да обсъдим установения ред? Предполагам, че сте запозната добре с установения ред в моята съдебна зала, нали така? Обявявам петминутна почивка. Свидетелят да остане на мястото си. Мис Мейхъни, мистър Сафелети, елате с мен в стаята ми.

* * *

Сафелети последва Мейхъни през вратата зад подиума и по задния коридор, които водеше към стаите на съдиите. Даниели беше съвсем дребен на ръст човек. След като влязоха, ги покани да седнат и сам се отпусна на края на своето орехово бюро; тогата му висеше като рокля.