Читать «Достатъчно основание» онлайн - страница 155
Ридли Пиърсън
Напротив, сигурен съм, че я е свършил, но трябва да покажете повече от това — каза той, докато веждите му танцуваха. — Това предварително дело съблюдава и неговите права — каза той, посочвайки Куин. — Помнете това, адвокате.
Сафелети и Мейхъни отстъпиха назад.
— Нямам повече въпроси — каза Мейхъни. — Благодаря ви много.
— Тогава започвайте, мис Мейхъни.
— Благодаря ви, Ваша Чест.
Тя се приближи бавно до Дюит; разкошното й тяло веднага привлече вниманието.
МЕЙХЪНИ: Детектив Дюит, бихте ли казал на съда, моля, колко време в действителност сте бил детектив?
ДЮИТ: Два месеца.
В.: Само два месеца?
О.: Точно така.
В.: И сте разследвал колко убийства?
О.: Три, включително Лъмбровски.
В.: Достигал ли сте до предявяване на обвинения?
О.: Не… но…
В.: Само отговаряйте на въпросите, моля. Значи целият ви опит като детектив по убийства се състои от последната седмица?
В.: Две седмици. Но като съдебен следовател съм виждал десетки убийства.
СЪДЪТ: Свидетелят да отговаря единствено на въпросите, моля.
В.: Тук имам доброволно писмено показание, дадено под клетва от човек, в което е описана вашата квалификация. Струва ми се — след като го прочетох — че сте повече съдебен следовател, отколкото детектив. Казано по-откровено, за да е ясно, мистър Дюит, вие трябва да задоволите изискванията на този съд, че притежавате това, с което да проведете разследване от такъв мащаб. Колкото до мен, аз не мога да съм удовлетворена. Вашият опит бил ли е предмет на обсъждане от по-старшите ви началници?
О.: Беше обсъждан.
В.: Получихте ли пълната подкрепа на вашия участък?
О.: Не, отначало не.
В.: Вярно ли е, че сте бил лично замесен с Хауард Лъмбровски по някакъв случай, който накрая е завършил с трагичната смърт на вашата съпруга и перманентната хоспитализация на вашата дъщеря?
О.: Професионално замесен. Не лично.
В.: Познавате Хауард Лъмбровски, нали? Лично го познавате?
О.: Той беше полицейски служител, назначен на работа в „Сийсайд“, когато аз бях директор на Лабораторията по криминалистика в Салинас. Разбира се, че го познавах.
В.: Работил сте с него по няколко случая, нали? Искам да кажа като съдебен следовател?
О.: Току-що казах, че работих.
В.: Работил сте с него по делото Стивън Милс, нали?
О.: Току-що отговорих и на това. Отговорът е да.
В.: Загубили сте този случай, нали?
О.: Не съм съдил някого по този случай. Бях само експерт — свидетел, какъвто съм и сега.
В.: Щатът е загубил делото. Всъщност, мистър Сафелети го е загубил, нали?
О.: Не. Той реши да оттегли обвиненията и да подаде заявление за насрочване на дело на по-късна дата. Сигурен съм, че разбирате, че това е далеч от загубване на дело.
В.: На какво основание бяха оттеглени обвиненията?
— Възражение! — кипна Сафелети и стана бързо на крака; ядът и разстройването му бяха очевидни. — Каква връзка може да има…
— Отхвърля се — каза незабавно съдията, махвайки с ръка към Сафелети. — Искам да видя докъде ще стигне това, мистър Сафелети. — После каза на Мейхъни: — И е по-добре да стигне до някъде, госпожице съветващ адвокат.
