Читать «Достатъчно основание» онлайн - страница 145

Дюит не каза нищо. Продължи да седи абсолютно безмълвен и неподвижен. Изпълни го страх както вода изпълва язовир. Накрая се оживи, кимна, стана, стисна подадената ръка за довиждане и излезе умълчан от кабинета.

4.

Дюит се намираше в малкия пътнически самолет, извършващ редовни полети обратно от Сан Франциско, в часа, когато Майкъл Куин беше обвинен в убийството на Хауард Лъмбровски. Лабораторните резултати на Клеър О’Дейли, които свързаха мострите от косми от кучето на Куин с космите, открити на всичките три местопрестъпления, преминаха веднага от бюрото на Карл Кап на това на окръжния прокурор Бил Сафелети. Сафелети се огъна под значителния обществен натиск и позовавайки се на резултатите от тези лабораторни тестове и ключа от стаята, намерен в Лъмбровски, предаде заподозрения на съдебните власти. Според закона на Калифорния, предварителното дело с Куин без съдебни заседатели, определено за събиране на показания, трябваше да се проведе в рамките на неговите четиринайсет дена задържане под стража. Въпреки че имаше десетки начини за заобикаляне на тези закони, Сафелети чувстваше за важно да придвижва бързо случая Куин — да спечели правото да го даде под съд и осъди, докато жестокостта от неговите престъпления е още прясна в съзнанието на съда. След това искаше в продължение на месеци да се приготви за едно ново, по-силно дело, което да не се основава на косми от кучета. Той вярваше, че най-доброто веществено доказателство, по което може да се изгради следващото дело, е ключът: защо ще гълта Лъмбровски този ключ, освен ако не е най-сериозна улика? Веществените доказателства при първите убийства бяха добри, но твърде обстоятелствени — от техническа, съдебно-следствена гледна точка — за Сафелети да преследва повече от едно обвинение. Ако другата страна спечелеше делото Лъмбровски, щяха да се върнат да искат още, подобно на деца от торта за рожден ден.

След като се върна, Дюит седна с Кларънс в едно заведение и започнаха да обръщат чаша след чаша, от шест чак до единайсет вечерта. Накрая бяха принудени да приемат предложението на Клеър О’Дейли да ги изведе с колата си. Клеър отначало беше с тях, но после излезе, защото не искаше да гледа как се наливат. След кратка разходка с колата Кларънс си отиде и тя докара Джеймс до къщата му, помогна му да влезе и да си легне, но отказа по-нататъшните му покани. Само няколко минути след като легна той беше заспал и Клеър се върна спокойно в своя дом.