Читать «Достатъчно основание» онлайн - страница 143

— „Не се отказват“? — повтори думите му Дюит. — А какво би ги отказало? Да не би да казвате, че има някаква цел зад тези убийства, която трябва да се постигне?

— Точно така — Крисчънсън погледна пак Дюит в очите. — Вярвам, че Куин просто използва техниката на Колет, за да достигне свои собствени крайни цели. Куин не може да избяга от своите собствени демони. — Трябва да осъзнавате, че огромното мнозинство криминално душевноболни или най-малкото не се замислят за въздействието върху другите хора на техните престъпления, или са изцяло убедени, че са по-умни от другите хора, за да ги спрат. Говоря за съзнателно ниво, разбира се. Подсъзнателно е трудно, дори неправилно, да се обобщава. Ние често чуваме, че пациентът разбира неправилността на своите престъпни деяния, но е неспособен да се контролира. Не е така с Майкъл Куин. Моето мнение е, че той много добре разбира какво прави.

Дюит се замисли над това в последвалата тежка тишина. Дали действително беше тръгнал от няколко влакна от килим и преминал през толкова доказателства и свидетели, за да достигне накрая до самоличността на убиеца? При мисълта за това почувства главозамайващо възгордяване. Чувството беше много по-силно от чувствата, които беше изпитвал като съдебен следовател. Това е пристрастяващото естество на детективската работа, реши той. Все едно да махнеш като Наполеон с жезъла през 1812-а и да чуеш как онези топове гръмват.

— Той уби моята дъщеря — каза Дюит.

Крисчънсън каза едва доловимо:

— Толкова много съжалявам. Омразата му прониква много дълбоко. Аз имам теория, която мога да споделя с вас, но искам да ви предупредя, че не е нищо повече от професионална догадка. Всъщност, повече от догадка.

Можете да я наречете професионална екстраполация. Не бих се придържал винаги към нея като стопроцентова истина.

— Добре.

Той се изкашля леко, да прочисти гърлото си, опипа сивата си брада и каза:

— Първо са ви нужни някои факти, които със сигурност не знаете. От тях мога да направя моята екстраполация. Както вече казах, съпругата на Майкъл, Пати, взела със себе си детето, когато го напуснала. Пати също е била жертва на постоянни оскърбления и очевидно е чувствала малко или никаква майчина отговорност към детето. Не желаейки нейния син да бъде с нейния неподобаващ съпруг, тя взела детето и го отнесла при своята сестра на сигурно място. Иронично, тъй като сестрата била в по-лошо от нейното състояние. Да ограбиш един, за да задоволиш друг, може да се каже. Сестрата злоупотребила с детето сексуално, физически, психически. В началните години от пубертета на детето тя започнала да го пробутва на хомосексуалисти срещу заплащане и задоволявала своите нужди от наркотици от приходите. Нужни били на Майкъл Куин над десет години докато издири и установи местонахождението на своя син. По принцип „траперната“ психика, каквато е неговата, забранява всякаква пряка конфронтация. Той започва да следи и наблюдава своя син и в процеса на това установява какво става. Вбесен и обременен от вината, че не е дошъл да избави своя син по-рано, той решава да си оправи сметките. Подмамва младежа вън от апартамента, уверявайки го по някакъв начин, че е спечелил безплатни билети за две последователни прожекции в местното кино. Същата нощ, след като сина отсъства и след като се е уверил, че неговата снаха е заспала дълбоко в къщата, той я подпалва и така я убива.