Читать «Милостта на Калр» онлайн - страница 204

— Е, надявам се да предвидят място за отглеждането им при ремонта на подпорите. — Трябваше да говоря за това със станционна администратора Целар и губернатора Жиарод. И да напомня на Жиарод какво ѝ бях казала — че не бива да се отнема прехраната на местните.

— Подозирам, че ако вие им подхвърлите тази идея, флотска капитана, ще се съобразят с нея.

— Надявам се. Какво стана със Сирикс?

Баснааид се намръщи.

— Службата за сигурност я задържа. Аз... не знам. Харесвам Сирикс, макар че винаги е била малко... трудна за общуване. Още не мога да повярвам, че е могла да... — Не довърши. — Ако ме бяхте попитали преди, щях да ви кажа, че тя никога не би направила нещо нередно. Поне не такова. Но чух, не знам дали е вярно, че е отишла сама да се предаде в службата за сигурност и те били на път към Долната градина, когато секционните врати се затворили.

Трябваше да кажа някои неща за Сирикс на губернатора Жиарод.

Мисля, че я разочаровах дълбоко — казах аз. Друго обяснение не виждах, не можех да си обясня постъпката ѝ с гняв. — Дълго е чакала справедливост и изглежда е решила, че аз ще я въздам. Но нейната представа за справедливост е... не съвпада с моята.

Баснааид въздъхна, после попита:

— Как е Тизаруат?

— Добре е. — Повече или по-малко. — Земедела, Тизаруат с влюбена във вас до уши.

Тя се усмихна.

— Знам. Много е сладка. — А после свъси вежди. — Макар че онова, дето го направи в Градините, беше много повече от „сладко“.

— Да — съгласих се. — Мисля, че в момента се чувства уязвима и крехка, затова го споменавам.

— Тизаруат крехка!?-Баснааид се засмя. — Но всъщност случва се хората да изглеждат много силни, а вътрешно да не са такива, нали? Вие например вероятно имате спешна нужда от почивка на легло, макар че външно не ви личи. Трябва да си тръгвам.

— Моля ви, останете за вечеря. — Права беше, определено имах нужда да полегна, или поне Дванайсет да ми донесе възглавнички. — Пътят до станцията е дълъг, а и е много по-приятно да се храниш при наличие на гравитация. Няма да ви натрапвам компанията си, но Тизаруат със сигурност ще се радва да ви види, а и другите ми офицери биха искали да се запознаят с вас. Официално тоест. — Тя не отговори веднага. — А вие добре ли сте? Преживяхте същите трудности като нас.

— Добре съм. — И добави: — Сравнително. Така мисля. Откровено казано, флотска капитана, имам чувството, че.^. че е изчезнало всичко, на което съм вярвала, че мога да разчитам. И не просто е изчезнало, а никога не го имало, просто аз току-що съм си дала сметка за тази липса. Не знам. Тоест, мислех си, че съм в безопасност, че знам коя каква е. А се оказва, че съм грешала.

— Това чувство ми е познато — казах аз. Нямаше да издържа още дълго без възглавнички. По някаква причина и кракът започваше да ме боли. — След време нещата отново започват да се наместват.

— Бих искала да вечерям с вас и Тизаруат — каза тя, сякаш с това отговаряше на казаното от мен. — И с другите, които решите да поканите.

— Чудесно. — Без изрична заповед от моя страна Дванайсет заряза ъгъла си и отиде при една от пейките-ракли покрай стената. Отвори я и извади три възглавнички. — Кажете ми, земедела, можете ли да обясните, в стихове, по какво Бог прилича на патка?