Читать «Милостта на Калр» онлайн - страница 202

— Възможно ли е да идва чак тук — попита корабът през Дванайсет — само за да ви каже колко ви мрази?

— Ако е така, ще я изслушам, без да споря. Тя има пълното право да ме мрази.

Ризата се оказа твърде тясна за рамото ми, все още обвито от коректив, но с няколко сложни и предпазливи маневри успях да вкарам ръката си в униформената куртка. Дванайсет твърдо се противопостави на идеята да посрещна земедела Баснааид без риза, със или без куртка отгоре, и решително сряза ръкава по дължина.

— Пет ще разбере, когато ѝ обясня, флотска капитана— каза тя, макар вътрешно да се боеше, че може и да не стане така. Калр Пет още беше в Долната градина и помагаше да закрепят вещи и мебели, така че никоя да не пострада, когато отново включат гравитацията.

Когато Баснааид пристигна, вече бях облечена и не ми личеше чак толкова, че съм паднала от скалите и едва не съм се удавила. Поколебах се дали да си сложа мемориалната игла на лейтенанта Оун — Баснааид се беше ядосала, когато ме видя с нея първия път, — но накрая все пак накарах Дванайсет да я забоде на куртката ми до сребърната игла с опал на преводача Длик. Дванайсет успя да намери отнякъде кексчета и ги сервира на масата заедно със сушени плодове и — най-после — подреди всичко в най-добрия ми порцелан, семплия, но изящен бял чаен сервиз, който бях видяла за последно на Омоу, при срещата си с Анаандер Мианаай. За миг се изумих, че Пет е събрала куража да поиска точно него. После стигнах до извода, че това изобщо не би трябвало да ме изненадва.

Посрещнах Баснааид с поклон.

— Флотска капитана — каза тя и също се поклони. — Надявам се, че не ви притеснявам. Но реших, че трябва да говорим насаме.

— Изобщо не ме притеснявате, земедела. Аз съм на вашите услуги. — Посочих със здравата си ръка един стол. — Ще седнете ли?

Седнахме. Дванайсет ни наля чай, след което отиде в един ъгъл и застана там неподвижна като второстепенен.

— Искам да знам — каза Баснааид, след като отпи любезно от чая, — какво стана със сестра ми.

Разказах ѝ. Как лейтенанта Оун се досети за раздвоението на Анаандер Мианаай и за действията на едната част от лордата на Радч. Как лейтенанта Оун отказа да изпълни заповедите на въпросната Анаандер и в резултат лордата на Радч нареди да я екзекутират. Екзекуция, извършена от мен. И как след това, по причини, които все още не разбирах напълно, аз насочих оръжието си към лордата на Радч и я застрелях. И как в резултат на това тя ме унищожи, унищожение, от което оцеля само Едно Еск Деветнайсет.

След като приключих с разказа си, Баснааид мълча цели десет секунди. После каза:

— Значи сте били част от нейната декада? Едно Еск?

— Едно Еск Деветнайсет, да.

— Винаги казваше, че се грижите отлично за нея.

— Знам.

Тя се засмя тихо.

— Знаете, разбира се. По същия начин, по който сте чели цялата ми поезия. Чувствам се неудобно.

— Не беше толкова зле. На общия фон. — Лейтенанта Оун не беше единствената, чиято сестричка пишеше поезия. — Лейтенанта Оун я ценеше високо. Наистина.

Винаги се радваше от сърце, когато получи съобщение от вас.