Читать «Милостта на Калр» онлайн - страница 205

Баснааид примигна изненадано. Разсмя се. Точно на това се бях надявала, когато смених толкова рязко темата. Дванайсет тикна една възглавничка зад гърба ми и две под лакътя на обездвижената ми ръка. Благодарих ѝ.

— Имало някога патка, която била божество — каза Баснааид. — И казала тя, туй на природата е тържество. Във въздуха палувам и като риба плувам... — Смръщи вежди. — И дотук. Друго не ми идва наум. Това е само стихоплетство, разбира се, глупава работа. Отвикнала съм.

— Аз и толкова не мога да измисля. — Затворих очи за миг. Тизаруат лежеше в лазарета и слушаше музика, която корабът излъчваше в ушите ѝ. Бо Девет стоеше наблизо и я наблюдаваше. Повечето Етрепи търкаха поверените им коридори, останалите стояха на вахта с Екалу. Амаат не бяха на смяна, някои си почиваха, други се къпеха или правеха упражнения в гимнастическия салон. Сейварден седеше на леглото си, обзета от меланхолия — вероятно още размишляваше върху пропуснатите възможности. Медиката се оплакваше на кораба, че не спазвам указанията ѝ, мрънкаше, но всъщност не беше ядосана. Калр Едно, която заместваше Калр Пет като моя готвача, се оплакваше на Три заради внезапната промяна в плановете за вечеря, но двете бързо се успокоиха, решили, че с общи усилия ще се справят. Една Амаат започна да си пее в банята: „Мама ми каза, че всичко се върти, всичко се върти, корабът около станцията обикаля“.

Не беше същото. Не беше онова, което исках, за което винаги щях да копнея. Но трябваше да ми стигне.

БЛАГОДАРНОСТИ

Много хора ми оказаха безценна помощ, без която не бих могла да напиша тази книга. Преподавателите и съкурсистите ми от „Клариън Уест“ и до днес са за мен източник на вдъхновение, съдействие и приятелство. Работата ми спечели неимоверно и от помощта на моите редактори — Уил Хинтън в САЩ и Джени Хил във Великобритания.

Казвала съм го преди, но ще го кажа и сега — цялата благодарност на света не би била достатъчна за моя невероятен агент Сет Фишман.

Дължа благодарност и на много хора, които ми предложиха съвет или информация и които откликнаха с търпение на моите въпроси — С. Хатсън Блаунт, Каро- лин Иве Гилман, Сара Гоулман, доктор Филип Едуард Калдън, доктор Брин Шулер, Ана Шуинд, Кърт Шу- инд, Майк Суирски и Рейчъл Суирски. Информацията и съветите, които те ми дадоха, бяха без изключение правилни и мъдри — всички грешки са по моя вина.

Благодаря на Общинската библиотека в Сейнт Луис, на библиотеката в Университета Уебстър, на Градския библиотечен консорциум към общината на Сейнт Луис. И на всички хора, които превръщат Меж- дубиблиотечното заемане в реалност. Сериозно. Меж- дубиблиотечното заемане е нещо изумително.

На последно място, но не и по значение, не бих могла да напиша тази книга без любовта и подкрепата на своя съпруг Дейв и децата си Ейдън и Гауейн.