Читать «Непознатата от Ямайка» онлайн - страница 193

— Значи Алекс е бременна — объркано повтори Софи. — Представи си само!

— Е, случва се, особено когато двама съпрузи спазват всички необходими ритуали. А, да — Софи може би също е бременна — обяви Райдър на сестра си.

— Е, значи остава Тайсън — отбеляза Синджън. — Скъпи, той още държи да се ожени за онова момиче, дето не можеш да го понасяш. Сещаш се, нали, оная, плоскогърдата, с двойното име — Мелинда-Беатрис. А после ще остана само аз.

— Нищо, хлапе, целият живот е пред тебе.

Дочуха се неподражаемите звуци на човек, на когото му е много зле.

— И слава Богу, че целият живот е пред мене — побърза да заключи Синджън. — Знаете ли, миналата седмица на Алекс й прилоша точно пред Холис. А той дори не трепна, само каза по своя царствен начин: „Милейди, вярвам, че за в бъдеще ще си носите носна кърпичка“ — и й подаде своята. После се разпореди във всяка стая да се поставят захлупени цукала и накрая я разведе, за да й ги покаже… О, моите поздравления, Софи. Ти поне си добре, нали?

— Не се притеснявай, Синджън, няма да повърна по обувките ти. Благодаря ти, но все още не сме съвсем сигурни — Райдър просто е оптимист.

— Ами, оптимист — тя закъснява вече цели четири дни.

— Млъквай, Райдър! Та Синджън няма още шестнадесет години!

А Синджън сви рамене и погледна лукаво:

— Да, Софи, но пък имам трима братя, двама от които особено устати, така че не смятам да има на този свят нещо, което да може да ме шокира.

— Не можете ли поне пред сестра си да си държите езиците?! — обърна се Софи към съпруга си.

— Защо? Тъкмо се канех да й разкажа историята за ексцентричния господин Хутъл от Бристол, който се женел за всяка дама, която го пожелавала. Човечецът просто си имал тази слабост и всеки път, когато някоя жена му се усмихнела, губел ума и дума, падал на колене и й предлагал ръката си.

— Това — одобрително кимна Софи — е една подходяща история за младо момиче. Можеш да продължиш — надявам се, че ще бъде поучителна.

— Но един ден, когато паднал на колене, една от предишните му жени го видяла с новата, му избраница. Двете жени си споделили онова, което знаели, и никак не останали очаровани. Завели го в една малка стая, съблекли го и го заключили, а после започнали да пускат, вътре всички останали жени — две по две, голи като грях — да минават пред него. При това човечецът бил вързан и не можел нито да падне на колене, нито да направи предложение, нито каквото и да било…

— Достатъчно! Отвратителен си!

Софи със смях се нахвърли върху него и го целуна по брадичката. Райдър погледна с копнеж към писалището, а Синджън въздъхна:

— Явно от вас вече няма да чуя нищо смислено. Отивам да видя Джейн и децата.

Когато вратата се затвори, Райдър каза на жена си:

— Тази нощ видях Невестата-дева.

Софи прикова поглед в него:

— Привидението? Наистина ли? Но нали с Дъглас винаги сте казвали, че мъжете не вярват в нея?

— Явно сме сбъркали — отвърна Райдър. — Снощи тя се появи в спалнята ни. Очевидно просто ни посещаваше, защото инак никога не напуска Нортклиф Хол. Както и да е, усмихна ми се и ми каза нещо, което сякаш не произнесе, но все пак много ясно дочух думите й.