Читать «Партньори» онлайн - страница 30

— Кога според теб ще заведат делото? — попита Труди.

— В края на седмицата.

Всъщност стана много по-бързо. По време на пресконференцията по повод възкръсването на Патрик адвокатите на „Нордърн Кейс Мючуъл“ слязоха на долния етаж и заведоха дело срещу Труди Ланиган за два и половина милиона долара, плюс лихва и съдебни разходи. Към иска бе приложена молба за временна забрана Труди да оперира с имуществото си, защото вече не бе вдовица.

След това адвокатите занесоха молбата си малко по-нататък по коридора, при услужливия съдия, с когото бяха разговаряли няколко часа по-рано и който, след съвсем законното закрито заседание и предвид на нетърпящите отлагане обстоятелства, подписа заповедта за временната забрана. Като изтъкнат член на юридическите кръгове, съдията бе напълно запознат със сагата на Патрик Ланиган. Труди бе навирила презрително нос пред жена му малко след появата на ролс-ройса.

Докато Труди и Ланс се опипваха и крояха планове с адвоката си, в Окръжния съд в Мобайл бе изпратено копие от постановената забрана. Два часа по-късно, докато пиеха първите за деня питиета на верандата си и гледаха мрачно към Залива, един куриер на съда връчи на Труди копие от иска на „Нордърн Кейс Мючуъл“, призовка да се яви в съда в Билокси и заверено копие от заповедта, ограничаваща възможността на Труди за разпореждане с имуществото й. Сред забраните в нея беше и тази да подписва каквито и да било чекове без разрешение на съдията.

7

Адвокат Итън Рейпли излезе от тъмния таван, взе душ, избръсна се и капна капки в кръвясалите си очи, след което си наля силно кафе и намери един що-годе чист блейзър, с който да отиде до центъра на града. Не се беше мяркал в офиса от шестнайсет дни. Не че някой имаше нужда от него или пък че той имаше нужда от някого там. Когато им трябваше нещо, му изпращаха факсове, той също отвръщаше по факса. Пишеше досиетата, меморандумите и исковете, от които фирмата се нуждаеше, за да оцелее, правеше проучвания за хората, които презираше. От време на време се налагаше да сложи вратовръзка, за да се срещне с клиент или да участва в някое от кошмарните заседания с останалите партньори. Мразеше офиса. Мразеше хората там, дори тези, които почти не познаваше. Мразеше книгите, папките, бюрата. Мразеше снимките на стената в кабинета си, миризмата на изстинало кафе в приемната, на химикали край копирната машина, на парфюм около секретарките. Всичко.

Въпреки това, когато подкара по шосето край брега, едва ли не се усмихваше. Пресичайки забързано Вийо Марше, кимна на стар познайник. Дори заговори жената на рецепцията — не помнеше името й, макар да бе сред тези, които й плащаха заплатата.

В заседателната зала се бе събрала цяла тълпа — предимно адвокати от съседни фирми, един-двама съдии, чиновници от съда. Минаваше пет, настроението бе весело и празнично. Залата бе задимена от пури.

Рейпли намери алкохола на масичката в единия край на залата, наля си скоч и видимо доволен, се заговори с Витрано. В другия край на масичката имаше газирана вода и всевъзможни безалкохолни напитки, но никой не им обръщаше внимание.