Читать «Партньори» онлайн - страница 29

Адвокатът не обърна внимание на краката й, както и на опипването.

Труди му обясни, че трябва да подаде заявление за развод, въпреки че още по телефона му бе казала накратко за какво става дума. Беше гневна и оскърбена. Как бе могъл да постъпи така с нея? И с Ашли Никол, скъпата им дъщеря? Бе го обичала всеотдайно. Съвместният им живот бе добър. А сега… това.

— Разводът не е проблем — повтори адвокатът за стотен път. Името му беше Дж. Мъри Ридълтън, специалист по бракоразводни дела с много клиенти. — Случаят е ясен — била си изоставена, което според закона на Алабама ти дава право на развод, родителски права, имущество и всичко останало.

— Искам да действаме колкото се може по-бързо — каза тя и се вгледа в стената зад гърба на адвоката, осеяна с галещи суетата му снимки и дипломи.

— Утре сутрин подавам заявлението.

— Колко време ще отнеме всичко?

— Три месеца. Няма да има никакви проблеми.

Уверението не намали тревогата й ни най-малко.

— Просто не виждам как един човек може да постъпи по този начин с някого, когото е обичал. Чувствам се като глупачка.

Ръката на Ланс отиде малко по-нагоре.

Разводът беше най-малкият й проблем. Адвокатът го знаеше. Мъчеше се да изглежда съкрушена, но не се получаваше.

— Колко получи от застраховката „Живот“? — попита адвокатът и запрелиства една папка.

При споменаването на застраховката Труди вдигна изпълнени с ужас очи.

— Какво общо има това? — попита тя рязко.

— Ще те съдят да върнеш парите. Труди, той е жив. Няма смърт, няма застраховка.

— Шегуваш ли се?

— Не.

— Не могат да го направят! Могат ли? Разбира се, че не.

— Могат. И няма да се бавят никак.

Ланс дръпна ръката си и се отпусна на стола. Труди отвори уста и очите й се навлажниха.

— Просто не могат!

Адвокатът взе бележника си и извади химикалка.

— Да направим списък — предложи делово той.

Беше платила сто и трийсет хиляди за ролс-ройса и все още го притежаваше. Ланс караше порше, което му бе купила за осемдесет и пет хиляди. Къщата струваше деветстотин хиляди в брой, без ипотека, и беше на името на Ланс. Шейсет хиляди за моторницата му. Сто хиляди за бижутата. Разсъждаваха, пресмятаха, добавяха нови цифри. Списъкът спря на около милион и половина. На адвоката не му даваше сърце да им каже, че най-напред ще трябва да се простят с тези скъпоценни активи.

Сякаш вадейки зъб без новокаин, той накара Труди да пресметне месечните си разходи. Според нея те възлизаха на около десет хиляди през последните четири години. Бяха си позволили няколко скъпи пътешествия — хвърлени на вятъра пари, които никой застраховател не би признал. Тя беше безработна, или отказала се от активна дейност, както предпочиташе да се изразява. Ланс нямаше намерение да споменава бизнеса с наркотиците. Не смятаха да обявяват, дори пред адвоката си, че са скътали триста хиляди долара в една банка във Флорида.