Читать «Партньори» онлайн - страница 27

Полицейският участък на окръг Харисън и местната прокуратура бяха започнали съвместно разследване за убийство, но отдавна вече се занимаваха с други, по-належащи неща. Сега изведнъж отново влизаха в играта.

Обявената обедна пресконференция закъсня, защото представителите на различните власти бяха в кабинета на Кътър и се мъчеха да се споразумеят. Срещата беше напрегната, защото интересите на присъстващите не бяха еднопосочни. От едната страна на масата седяха Кътър и хората на ФБР, които получаваха заповедите си от Морис Маст, федерален прокурор за западните области на Мисисипи, пристигнал специално за случая от Джаксън. От другата страна бяха Реймънд Суийни, шериф на окръг Харисън, и дясната му ръка Гримшоу. И двамата презираха ФБР. От тяхно име говореше Т. Л. Париш, прокурор на Харисън и съседните окръзи.

Конфликтът беше между федералните и щатските власти, между големите и малките бюджети, с участието на силни егоистични стремежи, които искаха да извлекат дивиденти от „представлението Патрик“.

— Най-важният въпрос тук е смъртното наказание — отбеляза прокурор Париш.

— Смъртно наказание има и на федерално ниво — отвърна Маст скромно, доколкото това бе възможно.

Париш се усмихна и сведе очи. Смъртното наказание на федерално ниво бе гласувано от Конгреса съвсем наскоро, без никакви указания за въвеждането му. Наистина, президентът подписа закона, това добре, но съществуваха невероятни пречки.

На свой ред щатът имаше дълга и богата традиция в законните екзекуции.

— При нас положението е по-добро — отбеляза Париш. — И всички го знаем.

Париш бе изпратил на смърт осем души, а Маст нито един.

— Важен е и въпросът за затвора — продължи той. — Ако остане при нас, ще го тикнем в Парчман, където ще стои заключен във влажна килия двайсет и три часа на денонощие, ще яде два пъти дневно, и то отвратителна храна, ще се къпе два пъти седмично и ще е заобиколен от хлебарки и изнасилвачи. Ако го вземете вие, до края на живота си ще бъде като на хотел, защото Федералният съд ще го глези и ще измисли десетки начини да го остави жив.

— Няма да е курорт — възрази Маст. Нервите му бяха изопнати и не успяваше да го скрие.

— Добре де, балнеосанаториум. Стига, Морис. Въпросът е във въздействието. Имаме две загадки, два големи въпроса, които трябва да получат отговор, преди да решим съдбата на Ланиган. Големият проблем са парите. Къде са?

Какво е направил с тях? Могат ли да бъдат намерени и върнати на собствениците? Вторият е кой е погребан вместо него. Нещо ми подсказва, че само Ланиган може да ни отговори, но няма да го направи, ако не го принудим. Трябва да го сплашим, Морис. Парчман е ужасно място. Уверявам те, че ще се моли да попадне в ръцете на федералните власти.

Маст беше убеден в това, но не можеше да се съгласи. Случаят бе твърде сериозен, за да го оставят на местните. Телевизионните камери вече пристигаха.