Читать «Партньори» онлайн - страница 26

Тъй като нямаше какво повече да вземе, а и фирмата съвсем скоро щеше да се яви пред съда за фалит, Бени се примири с четирите милиона, платени от „Монарх-Сиера“. Почти половината от тях бе похарчил за издирването на Патрик. Хубавата къща в Бока бе глътнала половин милион. Като се добавят и останалите разходи, Бени вече бе наченал последния милион.

Застана пред прозореца с чаша кафе без кофеин.

— Ще ме арестуват ли? — попита той.

— Вероятно не. Все пак на твое място бих се спотайвал известно време.

Бени остави чашата на масата и седна срещу Стефано.

— Говори ли със застрахователите?

— Още не. Ще се обадя по-късно. За вас няма опасност.

„Нордърн Кейс Мючуъл“, застрахователната компания, с чиито пари Труди бе забогатяла, бе отделила тайно половин милион за издирването на Патрик. „Монарх-Сиера“ бе отделила милион. Общо взето, консорциумът на Стефано бе глътнал над три милиона долара, за да залови Патрик.

— Някакви новини за момичето? — попита Арисия.

— Засега няма. Хората ни са в Рио. Намерили са баща й, но той не иска да говори. Същото е и в адвокатската фирма, в която работи. Твърдят, че е заминала по работа.

Арисия скръсти ръце и попита спокойно:

— Кажи ми, какво е казал той?

— Още не съм прослушал записите. Трябваше да ги донесат в офиса ми днес следобед, но нещата се усложниха.

Изпращат ги чак от джунглите на Парагвай.

— Знам.

— Според Гай той проговорил след пет часа натиск. Казал, че парите са налице, пръснати из различни банки, чиито имена не знаел. Гай едва не го довършил, защото не бил в състояние или не е искал да ги назове. Тогава Гай стигнал до извода, и правилно, че някой друг контролира парите.

След още няколко токови удара Патрик съобщил името на момичето. Веднага се обадили в Рио, откъдето потвърдили съществуването й. Но тя вече била изчезнала.

— Искам да чуя записите.

— Жестоко е, Бени. Кожата му горяла и той пищял за милост.

Бени не успя да сдържи усмивката си.

— Знам. Точно затова искам да ги чуя.

Настаниха Патрик на края на коридора в едно от крилата на военната болница. Това бе единствената стая, чиито врати се заключваха отвън, а прозорците не се отваряха.

Щорите бяха спуснати. В коридора, неизвестно защо, пазеха двама военни.

Патрик нямаше намерение да ходи, където и да било. Токът бе увредил сериозно мускулите и тъканите по бедрата и гръдния му кош. Боляха го дори ставите и костите. На четири места плътта бе оголена — две на гърдите, едно на бедрото, едно на глезена. Четири други рани бяха определени като изгаряния втора степен.

Болката беше силна и лекарите, общо четирима, единодушно решиха да го държат упоен за момента. Не бързаха да го преместват — беше търсен човек, но трябваше да минат няколко дни, докато стане ясно кой ще го получи първи.

Стаята му беше полутъмна, пазеше се тишина, венозните системи бяха пълни с очарователни успокоителни. Горкият Патрик спеше през цялото време, без да сънува нищо, без да знае каква буря се надига у дома.

През август 1992 година, пет месеца след изчезването на парите, разширеният състав на Федералния съд взе решение да обвини Патрик за кражбата. Имаше достатъчно улики срещу него и нито един факт, който да подсказва друг извършител. Кражбата бе осъществена вън от страната и следователно попадаше в юрисдикцията на федералните власти.