Читать «Описания и схеми на истории от Резервата» онлайн - страница 2

Неведнъж отчаяно се опитвах да насоча към край цялата история — все едно слагах чеп на река. В един момент си казах „Всяко нещо трябва да има край“, и насила забучих такъв, с клетвата нещата да свършат дотук. Ами! Чувствах се като обладан от зъл дух, или поне от психично заболяване, когато двамата дечковци триумфално си обещаха на раздяла да се виждат отсега нататък колкото се може по-често; наложи ми се да напомням на Христина, че не е възпитано да се плезиш на автора си, и да изгледам намусено Петърчо, за да не я подкрепи с аргументи. И да скръцна със зъби на Георги, че това негово Отговорничество на нищо не прилича… И познайте какво стана? Запушена в края си, историята се опита да расте от средата — нови епизоди напираха да се вместят между вече наличните. Аааа! Харесва ми да пиша фантастика, но не да се чувствам като герой на налудничаво и бездарно произведение — автор, изнасилен от творбата си.

Доскоро мислех, че чуваното понякога „вече не аз пиша историята, а тя ме бута“ е писателско пудрене. А сега непослушанието на това бивше разказче ме кара да се превръщам в мрачен и зъл касапин, стиснал литературния сатър и дебнещ удобен предлог, за да го развърти. Тъй де, във всяка история трябва да има и злодей. Ама защо точно на мен ми се падна това, нали уж съм авторът? Не е честно…

Едно беше сигурно — нямаше нужда да се чудя откъде нещата са се взели такива, и накъде вървят. Опитите ми за прогноза за едно от възможните развития на света бяха проникнали в структурата на разказа. Отвсякъде стърчаха трансмитери, контакти между светове, и най-вече прословутото Разделение. Опитах се да огранича намесата на тези ми прогнози — не съм светило на прогностиката, нито създанието ми се планира да е (псевдо)научен труд. Не можех обаче да пренебрегна факта, че истински логична и свързана история се гради на логична, свързана и най-вече богата база. Не смятам да се сравнявам с Толкин — но, както казва Константин Лопушански, има ли нещо лошо в това да подражаваш на слънцето? Според силите си. И като свещичка да си, по-добре е от пълен мрак.

Така се появи и описанието „Едно възможно бъдеще“ — като нещо, което надали ще се сбъдне точно каквото е описано, но нищо чудно да прилича като идея. И най-вече като удобна основа за писане на непретенциозна, но весела и развлекателна книжка. Ако не за други, поне за автора й.

И след като се появи, се оказа, че е прихванало напълно навиците на бившето ми разказче. Зае се да расте като втасващо тесто. В един момент файлът стана няколкостотин килобайта, и текстовите редактори на старичкия ми компютър се заогъваха под него. Отрязах описанията на отделни светове в отделен файл — за нула време и двата файла стигнаха отново този размер. След това основата за тази история цъфна в отделен файл. А другите два продължават да растат… Не знам дали това няма да продължава и занапред.