Читать «Описания и схеми на истории от Резервата» онлайн - страница 5

Както престоят в манастира, така и престоят на село съчетават много цели и изпълняват много задачи, далеч не всички очевидни от разказа. Основната цел — да се проверят действието на критичен и материалистичен ум върху религията, и нейното действие върху такъв ум — е постигната в задоволителна степен при връщането от село в манастира, като в същото време нещата са стигнали дотам опитът да трябва да бъде прекратен.

От Свръзката одобряват като цяло опита, но зачитат и някои минуси. Оперативът, който се грижи за Ортодокс, бива отворен за контрол и от други Безтелесни (включително някои, които се опитват да установят пълен или дори едноличен контрол върху него, и на моменти почти успяват; именно те са в дъното на атаката срещу позициите на Отговорника на Ортодокс.). Отговорникът е здравата ядосан от това решение, смята го за непозволена намеса в личните му работи (оперативът си е негов, в края на краищата!), и на моменти откровено го саботира, дразни другите Безтелесни когато и с каквото може, и т.н. — като по този начин доказва правотата си. (Включително си затваря очите пред новите лудории на Христина и Петърчо, а понякога направо ги подкокоросва, и им помага.) След около сто и двадесет години, след вътрешното разделение на Ортодокс (виж по-долу), Отговорникът успява да си върне пълния контрол върху нещата. Повече подробности са дадени по-долу.

В крайна сметка е взето решение на базата на Ортодокс да се деривира нов тезаурус, който да съчетава религиозност с материалистична ориентация, по примера на възпитаниците на отец Евлоги (и на няколко съществуващи вече подобни свята), и да се търси колко стабилен може да бъде. На този тип разбирания е даден на Ортодокс широк простор, а след като те завоюват позиции в обществото на Ортодокс (което отнема около сто години), е провокиран конфликт между тях и официалната църква. Конфликтът е доведен дотам привържениците им да потърсят спасение, и им е предложена нова Обетована земя. Това донякъде решава временно проблема с бързо растящото население на Ортодокс; спомага и фактът, че след новото разделение Патриархът обругава здраво поданиците си за недостатъчна набожност и сочи за пример почти празните манастири — което отново праща за около триста години напред по около една трета от населението на замонашване. (С което Безтелесните отлагат засилването на демографския натиск, и си осигурават чист деривиран тезаурус, задържан на желан етап.)

На Академия резултатът, популяризиран чрез разчулата се история, е много повече обръщане на внимание на качествата на личността — смелост и дух. Само след няколко години Христина се превръща в често използван пример (макар и често не особено примерен, меко казано). Идеята получава поощрението на Научния съвет — забелязано е, че грижата за хармонична и цялостна личност води още по-успешно до намаляване на нежеланите отклонения, отколкото генетиката и психологията. Налагането на тази идея е дълъг и постепенен процес; първите стотина-двеста години са само началото му. (Естествено, това също е експеримент на Свръзката; случаят с Христина е просто предлогът, оказал се на подходящото място и в подходящото време.)