Читать «Конниците на Апокалипсиса» онлайн - страница 5

Внезапно отвън долетя изплашен, почти кошмарен звук, като предсмъртно хлипане от неописуем ужас. След миг настана тишина. Разтреперана, Сузана изскочи от къщата, сякаш тласкана от силата на нечий чужд страх.

Пред вратата видя Томи — идваше иззад караваната. Бързаше, навел глава и с отворена уста.

— Какво стана?

Томи само поклати глава, седна зад волана и чак тогава каза:

— Не ходи там.

Защо пък да не ходи?

Зави зад ъгъла и видя мъжа — Бергман — на земята. Тялото му трепереше, сякаш бе включено към невидим, но много силен електрически проводник. На няколко метра встрани жена му лежеше по корем върху алеята, затисната от Французина — той я държеше с ръка за врата, а с коляно притискаше кръста й. За секунда очите на Сузана се срещнаха с очите на жената и сякаш нощта между тях потръпна. После Вон прекрачи все още гърчещото се тяло на съпруга й, наведе се над жена му и би инжекцията в рамото й, направо през тънката памучна рокля.

Очите на жената изведнъж се оцъклиха. Връзката между нея и Сузана — смесица от омраза и съжаление — прекъсна, след като десет кубика морфин влязоха в сърцето й. За няколко секунди тя се вдърви, а после омекна. Накрая напрежението напусна тялото й — тя бе мъртва.

На Сузана й трябваше известно време, за да разбере, че не диша. Накрая успя да си поеме дъх и почувства необходимост да обясни защо е тук.

— Чух някакъв звук…

Вон се изправи и кимна.

— Беше мъжът. Изкрейзи, като видя спринцовката.

Французина се покатери в караваната. Там имаше два 250-литрови варела, поставени до бяла метална маса. Подът бе покрит с черни полиетиленови торби. Отгоре светеха лампи и той ги изключи. След това скочи отново на земята и поклати глава:

— Не беше от спринцовката. От караваната беше. Като видя торбите, тогава се изплаши.

Вон вдигна рамене.

— Както и да е. Помогни ми да я качим.

Французина хвана тялото на жената под мишниците, а Вон — за краката. Докато я вдигаха, Вон погледна Сузана:

— Нали видя, че светлината угасна?

Сузана се изненада.

— Каква светлина?

— В очите й — отвърна Вон. — Нали се гледахте, докато й слагах инжекцията.

Сузана бавно кимна. Да, беше видяла. Очите станаха… като мътна вода.

Двамата мъже натикаха тялото в караваната.

Вон се обърна към Сузана и я погледна със симпатия.

— Виждам го на лицето ти.

— Какво виждаш? — попита Сузана.

— Начина, по който реагира. Беше сякаш… — Гласът му заглъхна.

— Какво? — попита Сузана, почти сякаш Вон флиртуваше с нея.

Той помисли за миг, поклати глава и се засмя:

— Сложно е. Доста е сложно.

След това хвана трупа на мъжа под мишниците и го повлече към караваната.

Сузана не можеше да повярва на очите си — ивиците, които краката очертаваха в пръстта, бяха толкова идеално успоредни, сякаш някой ги рисуваше на бял лист.

1.

Диамантените планини

26 януари 1998

В началото не ги чу. Шумът беше на стотици метри отдолу — далечен вой, сливащ се с вятъра. Канг бавно се тътреше нагоре по хълма, навел глава, пренебрегвайки свистенето на вятъра и тракането на зъбите си.