Читать «Конниците на Апокалипсиса» онлайн - страница 4

— Взех го! Няма проблеми.

— Сигурна ли си?

— Абсолютно.

— Идвам.

Тя продължи да говори няколко секунди след като Вон беше затворил, после затвори, обърна се и се опря на масичката.

— Добре че успяхте да се обадите — отбеляза госпожа Бергман, въпреки че се чувстваше малко неловко от това, че младата жена не бе помръднала от мястото си до телефона. — Наблизо ли е къщата?

Сузана сви рамене, отвори чекмеджето и извади пистолета. Видя уплахата в очите на госпожа Бергман, сложи го зад гърба си и се усмихна.

— Не се плашете. Сериозно.

Мислеше си за Соланж и за това, което й бе казал снощи: „Опитайте се да не ги уплашите. Няма смисъл да се създава паника. Поне засега.“

Точно тогава влезе Хари Бергман — намръщен, с чаша вино в едната ръка и вестник в другата. На шията му на черна каишка висяха очила за четене.

— В двора има кола — каза той сърдито, сякаш това беше най-ужасното нещо на света. После се обърна към Сузана: — Вие коя сте?

— Това е нашата кола — отвърна Сузана.

Хари я погледна, след това погледна жена си и пак Сузана.

— Какво става тук?

За момент никой не проговори. След това от двора се чу стържене, сякаш някой забиваше пирони, а после трясък на метал.

Марта подскочи.

— Какво е това, по дяволите… — каза Хари.

— Караваната ни — отвърна Сузана. Опитваше се да говори успокоително. — Задната й врата все се отваря. Трябва да я смажем.

— Добре — каза Хари и тромаво направи една стъпка към масичката до Сузана.

— А, не — каза тя и вдигна браунинга към него.

Хари замръзна, по-точно се вледени. Жена му излезе пред него.

— Само го оставете. Той не…

— Марта… — почна Хари.

— Вземете каквото искате.

— Благодаря — каза Сузана. — Не е там работата.

Бергманови я погледнаха неразбиращо и тя насмалко да припадне. В същия момент външната врата се отвори и влезе Вон — носеше рязана пушка — небрежно, без да я насочва. Французина бе точно зад него, с пластмасовите белезници, които напоследък се използваха от полицията при масови арести. На входната врата застана Томи — нащрек.

— Сега, слушайте — каза Вон. — Ако направите това, което ви кажем, ще се махнем до десет минути. Честно.

Хари Бергман прегърна жена си и кимна. Не толкова защото бе съгласен, а защото бе твърде уплашен, за да каже нещо.

Французина с белезниците пристъпи зад тях с едно истинско „сил ву пле“, внимателно отмести ръката на Хари от раменете на жена му, изви ръцете му зад гърба и здраво ги стегна. После повтори същото и с нея.

— Добре — каза Вон и се обърна към Сузана. — Знаеш какво да правиш, нали?

Сузана кимна — съвсем лекичко — и загледа как извеждат Бергманови.

— Между другото, вчера говорих със сина ви — каза Вон. — Праща ви много поздрави.

Направо се чу как хлъцнаха.

Външната врата се тресна и се чу гласът на Бергман, уплашен като на малко кученце, което си пази постелката от някой ротвайлер:

— Какво правите? Къде ни водите?

После се чу гласът на Вон, нисък и безизразен:

— В караваната…

„Е, добре“ — помисли си Сузана, потръпна, после извади кърпичка от джоба си и избърса пистолета. След това го сложи в чекмеджето и изтри отпечатъците от пръстите си от него и от телефона. Още какво? Трябваше да изключи телевизора, след това лампите и да затвори външната врата. Всичко трябваше да изглежда сякаш…