Читать «Независима съпруга» онлайн - страница 93

— Не, няма го — отговори Сали. — Тези дни често е извън службата. Много е зает с подготовката на пътуването до Европа.

— Европа! — Корал силно пребледня и само умело поставеният й грим придаваше някакъв цвят на страните й. Тя и без това бе неестествено бяла, а строгата черна рокля само подчертаваше хлътналите й бузи и изобщо крехката й физика.

— Ще снима един документален филм — обясни Сали. — Очакваме, че ще е там около три месеца.

— Той… Той не може! — избухна Корал и сви юмруци.

По гърба на Сали неочаквано полазиха тръпки и тя несъзнателно изправи рамене в очакване на удара.

— Какво искате от Рай? — попита направо.

Корал също се напрегна и погледна към нея от своята височина.

— Извинете, това е нещо лично.

— Не приемам. Ако засяга Рай, засяга и мен. Той наистина е мой съпруг, нали знаете — добави Сали саркастично.

Корал трепна, сякаш Сали бе отбелязала точка, после се овладя и отговори презрително:

— Голям съпруг, няма що! Наистина ли мислите, че изобщо се е сещал за вас, докато бяхте разделени? Както се казва, далеч от очите, далеч от сърцето. Не можеше да е по-вярно за Рай. Той всяка вечер беше с различна жена, докато не срещна мен.

Сали потрепери от внезапното бясно желание да стовари един юмрук право в съвършената уста на Корал. Жената не казваше нищо повече от това, което самата тя винаги бе мислила, макар тайно толкова да й се искаше да повярва в клетвите на Рай, че отношенията му с други жени са били чисто платонически. Определено не можеше да осъжда поведението му, след като отново живееше с него. Една жена не можеше и да мечтае за по-внимателен съпруг.

— Знам всичко за отношенията ви с Рай — отговори Сали твърдо. — Когато ме помоли да се върна при него, той ми разказа всичко.

— О, така ли? — изсмя се пронизително Корал. — Съмнявам се. Със сигурност има някои подробности, които са още тайна.

Изведнъж на Сали й омръзна и тя отвори вратата.

— Извинете, но ви моля да си тръгнете. Рай е мой съпруг и аз го обичам. Не се интересувам какво е било миналото му. Съжалявам за вас, защото сте го загубили, ала фактите са си факти и би трябвало да ги приемете. Той няма да се върне при вас.

— Защо сте толкова сигурна? — изкрещя Корал, изгубила самообладание, и лицето й се изкриви от ярост. — Когато чуе това, което имам да му казвам, ще се върне! Ще ви остави, без да му мигне окото.

За момент Сали се смути от увереността й, после си помисли за детето в утробата си и разбра, че Рай никога не би я изоставил сега.

— Едва ли — възрази меко, преди да изиграе своя коз. — Аз съм бременна. Нашето дете ще се роди през март. Не вярвам всичкият ви чар да може да се сравни с това.

Корал залитна, сякаш всеки момент щеше да припадне, и Сали я погледна разтревожено, но тя се овладя и избухна в истеричен смях.

— Чудесно! — успя да произнесе, когато най-после си пое дъх. — Да беше и Рай тук, и това щеше да е най-голямата комедия на годината!