Читать «Независима съпруга» онлайн - страница 92

— Не се тревожи — прошепна в косите й. — Този път всичко ще е наред, обещавам ти. Ще намерим най-добрия родилен дом в щата. Ще имаме пълна къща с деца, само чакай и ще видиш.

Сали се притисна към него и помисли, че би била щастлива и само с това дете, стига да оживее. Това и любовта на Рай биха направили живота й пълноценен.

Във водовъртежа на подготовката за пътуването до Европа, включваща приготвянето не само на нейните дрехи, а и на Рай, който все по-често работеше до късно, за да остави всичко в ред, преди да замине, и последните корекции на книгата, през следващите няколко седмици Сали изобщо нямаше време да мисли. Докторът я бе уверил, че е в идеална форма, макар че би й се отразило добре да наддаде няколко килограма, и че бебето се развива нормално. Той също бе за заминаването за Европа, стига тя да не забравяше да се храни както трябва.

Не помнеше някога да бе била по-щастлива. Само преди четири месеца мислеше, че Рай не означава нищо за нея, и че всичко, което иска, е да се освободи от ограничаващото му влияние. И досега понякога кипваше от властните му методи, които бе използвал, за да възстанови положението й на негова съпруга, ала през повечето време бе доволна, че той знаеше как да не приема отказите й. Сега бе по-силно влюбена в него, отколкото бе била някога като неуверено момиче, защото през седемте години далеч от него характерът й бе укрепнал. Чувствата й бяха по-силни, мислите и емоциите по-зрели. Сега Рай се държеше така, сякаш никога не искаше да я изпуска от поглед и изглеждаше толкова горд с детето, което тя носеше, че Сали понякога си представяше как би окачил на врата й табела, оповестяваща състоянието й.

Бедата ги връхлетя без предупреждение една седмица преди заминаването. Бе един от онези красиви като картина есенни дни, когато слънцето бе топло, а небето яркосиньо, но въпреки това въздухът недвусмислено миришеше на приближаващата зима. Сали направи една последна обиколка по магазините с твърдото решение, че наистина ще е последната, и отнесе покупките си у дома. Чувстваше се великолепно, очите й светеха, а кожата й излъчваше здраве. Докато прибираше нещата, които бе купила, се усмихваше.

Сетивата й винаги бяха нащрек, ала въпреки това не усети нищо, когато на вратата се позвъни и тя извика на госпожа Хърман:

— Аз ще отворя, наблизо съм.

Отвори с усмивка вратата, но когато видя насреща си Корал Уилямс, усмивката й угасна. Манекенката изглеждаше красива, както винаги, ала съвършеното й лице имаше измъчено изражение, от което Сали притеснено се запита дали Рай не бе сбъркал, дали Корал не страдаше, задето бе престанал да се вижда с нея.

— Здравейте — поздрави тя Корал. — Ще влезете ли? Мога ли с нещо да ви бъда полезна?

— Благодаря — отговори почти нечуто Корал, мина покрай нея и спря нерешително във фоайето. — Аз… Рай тук ли е? Опитах се да му се обадя по телефона, но секретарката му каза, че е извън службата и аз помислих, че може би… — Гласът й пресекна и гърлото на Сали се сви от съжаление. Тя прекалено добре знаеше какво бе да страдаш от липсата на любовта на Рай и не знаеше какво да направи. Съчувстваше на Корал, ала нямаше намерение да й отстъпи Рай, дори той да искаше.