Читать «Независима съпруга» онлайн - страница 73

Постепенно тя започна да разбира острия като бръснач ум на човека, който управляваше финансите на една процъфтяваща икономика и бавно въвеждаше страната си в двадесетия век. Той бе авантюрист, ала освен това бе и патриот. Може би затова кралят имаше такова голямо доверие на своя млад финансов министър, може би затова позволяваше политиката на Сакария да се оформя по западен образец.

Ролята, която Марина играеше в тази политика, не бе малка, осъзна Сали. Както Зейн имаше влияние върху краля, така тя имаше влияние върху Зейн. Сали не знаеше дали Зейн би си признал, че бе така. Един мъж, който съвсем доскоро бе имал харем, едва ли би признал дори пред себе си, че жена му бе важен фактор за посоката, която поемаше неговата политика. Нито пък кралят би бил доволен, ако му кажеха, че Марина има непряко задкулисно влияние на трона му. И въпреки това усмихнатата красива млада жена, толкова очевидно влюбена в съпруга си, играеше основна роля в сценария, който можеше да има влияние върху целия свят чрез въздействието си върху сакарийския нефт.

Най-накрая разговорът стана по-общ и Марина попита дали Сали ще е свободна, за да й дойде на гости по-късно през годината. Сали отвори уста да приеме поканата, но Рай се намеси, преди да бе успяла да каже и дума:

— В края на есента и началото на зимата ще снимам един документален филм в Европа — каза той, — и Сали ще бъде с мен. Още не знам какъв ще е графикът ми, ала ще ти съобщя.

— Непременно — настоя Марина. — Напоследък се срещаме толкова рядко. Когато живеехме в Ню Йорк, успявахме да се засечем в града поне веднъж месечно.

Сали не каза нищо, но си помисли, че Рай приема много неща за подразбиращи се. Каква изненада го чакаше, когато тя си отидеше от неговия живот и изчезнеше завинаги!

Когато си тръгнаха от двореца, бе вече късно и тъй като едва имаха време да си хванат самолета, Зейн бе уредил ескорт до летището. Сали и Рай пътуваха в личната лимузина на Зейн и без никакви формалности приеха багажа им и ги качиха на борда.

По време на цялото пътуване към летището Рай мълчеше зловещо и продължаваше да не говори, когато седнаха в самолета. Това напълно я устройваше — бе уморена и нямаше желание да се кара с него. Когато спореха, по някакъв начин той винаги побеждаваше. Тя бе прекалено импулсивна, прекалено нервна, не можеше да се контролира, докато Рай студено планираше предварително всеки свой ход.

Когато излетяха, стюардесата започна да раздава малките самолетни възглавници и одеяла на пътниците, които ги искаха, и понеже бе много късно, Сали реши, че ще се опита да поспи и наведе назад седалката си.

— Уморена съм — съобщи тя на мрачния профил на Рай. — Лека нощ.

Той обърна глава към нея и очите му я прогориха. После също наведе седалката си, пъхна ръка под главата й и я придърпа да легне върху рамото му.