Читать «Независима съпруга» онлайн - страница 54

Човекът, постигнал тази модернизация, бе мъжът, за когото се бе омъжила Марина Декамп — Зейн Абдул ибн Рашид, финансов министър на Сакария и човек със значително влияние върху краля. Той бе мургав мъж с ястребов профил и с въгленочерните очи на своята раса, и от времето, когато бе учил в колеж в Европа, се бе прочул като плейбой от международна класа. Сали се чудеше дали обича Марина или е бил привлечен само от блестящата й руса красота. Дали Зейн Абдул ибн Рашид ценеше нежната душа на Марина, вроденото й достойнство?

Тревожеше се, защото не бе лесно за Изтока да се срещне със Запада. Културните различия бяха прекалено дълбоки. Въпреки епизодичните си писма и дългите периоди между срещите им, Сали смяташе Марина за истинска приятелка и искаше тя да е щастлива.

Бе толкова погълната от тревогите си, че забрави да се оглежда наоколо и се стресна, когато шофьорът съобщи на френски:

— Хотела Халидия. Нов и богат. Харесвате го, да?

Сали надзърна над рамото на Рай и призна, че го харесва, да. Хотелът от три страни бе обграден от старателно отглеждани дървета, а зад дърветата имаше висока каменна стена. Архитектурата не бе свръхмодерна — напротив, бяха положени усилия сградата да се слива с околната среда. Може би вътре предлагаше всички съвременни удобства, както тя искрено се надяваше, но външната фасада нямаше възраст — с изчистени линии, блестящ бял камък, дълбоки прозорци.

Докато се мъчеше да не изостава от Рай, Сали откри, че изобщо не й обърнаха внимание, когато се опита да обясни кои куфари са нейни и кои на Рай. Един черноок младеж с европейски дрехи насочи цялото си внимание единствено към Рай, същото бе отношението и на мъжа на рецепцията. Младежът изчезна с куфарите им и Рай пъхна в джоба си ключа от стаята.

Когато се отдалечиха на няколко крачки от рецепцията, тя хвана Рай за рамото.

— Искам самостоятелна стая — настоя Сали, като го гледаше в очите.

— Извинявай. Регистрирах ни като съпруг и съпруга, така че ще ти бъде много трудно да убедиш един мюсюлманин да ти даде самостоятелна стая — съобщи й той с очевидно задоволство. — Когато тръгна за тази командировка, ти знаеше какво трябва да очакваш.

— Това, което имам да ти кажа, за да ти влезе в главата… — започна тя, ала Рай я прекъсна:

— По-късно. Не е това мястото за публичен скандал. Престани да се държиш опако, всичко, което искам, е един душ и няколко часа сън. Повярвай ми, в момента си в пълна безопасност.

Сали не му вярваше, но трябваше да си вземе багажа, така че влезе с него в асансьора и той натисна бутона за четвъртия етаж.