Читать «Независима съпруга» онлайн - страница 53

Пръстите на Райдън стиснаха китката й толкова силно, че тя трепна от болка.

— Аз също го исках — процеди той през зъби и почти блъсна настрани ръката й. Следващите няколко часа минаха в мълчание.

В Париж нямаха никакъв престой и Сали реши, че Грег бе правил резервациите, защото той винаги уреждаше всичко колкото се може по-стегнато. Това понякога водеше до пропускане на полети, когато първият полет закъснееше, макар и с малко. Двамата с Рай едва успяха да минат през митницата, когато обявиха следващия им полет и те трябваше да тичат, за да хванат самолета. От Париж имаше още седем часа, преди да кацнат на новото свръхмодерно летище в Халидия, столицата на Сакария. Поради разликата във времето вместо нощта, за която бяха готови телата им, се озоваха в средата на сакарийския ден.

Умората и дългите часове до голяма степен бяха стопили напрежението между тях и тя не възрази, че Рай хвана ръката й и я поведе към ниския терминал. Жегата бе невероятна и Сали всъщност бе благодарна за подкрепата му.

— Надявам се, че хотелът е приличен — измърмори той под носа си, — но както се чувствам в момента, не ме интересува, стига да мога да поспя.

Тя познаваше това чувство. Съчетанието от умората след полет и часовата разлика бе по-лошо от просто пропуснат сън, то бе пълно изтощение. Определено не бе в състояние да спори с Рай къде ще спи.

Не можаха да намерят никой, който да говори английски, ала някои сакарийци говореха френски, а и тя, и Рай знаеха добре този език. Шофьорът, който ги закара до хотела с едно забележително очукано рено, говореше развален френски и от това, което им каза, разбраха, че Халидия е пълна със западняци. Вече били пристигнали много европейци и много американци, включително един мъж с голяма камера, и се говорело, че кралят ще го показват по американската телевизия. Самият шофьор нямал телевизор, но бил виждал, и мислеше, че голямата камера се използва за правене на снимки за телевизията.

Бе приказлив, както изглежда всички шофьори на таксита по света, и с гордост посочи към блестящите нови сгради, съжителстващи с древни постройки, изпечени до бяло от безмилостното слънце. Сакария, както много развиващи се страни, бе интригуваща смесица от ново и старо, с лъскави мерцедеси, бръмчащи по същите улици, по които още се движеха магарета. Камилите още се използваха за пътуване из сакарийската пустиня, ала над тях с рев прелитаха блестящите самолети на Сакарийските Кралски Авиолинии.

Кралят бе оксфордски възпитаник, но въпреки че бе поел от европейската култура, бе по природа предпазлив човек, доста неохотно приемащ промените. Сакарийската нация бе стара, водеща началото си от времето на Мохамед, и династията Ал Махди бе ръководила монархията в продължение на повече от пет века. Винаги, когато се поставяше въпроса за модернизация, трябваше да се вземат предвид дълбоко вкоренените традиции, така че в по-голямата си част животът в Сакария си вървеше по старому. Моторните возила бяха хубаво нещо, ала сакарийците се бяха оправяли досега и без тях и нямаше да имат нищо против, ако изведнъж автомобилите изчезнеха. Летището бе прекалено шумно, а хората, които пристигаха със самолетите, имаха странни обичаи. Ала голямата нова болница бе предмет на гордост, а децата с желание ходеха в новите училища.