Читать «Независима съпруга» онлайн - страница 17

Когато се върна на бюрото си, още бе разтърсена, до голяма степен от външния вид на Рай. Никой мъж не я бе привличал така, както той, и Сали за свой ужас откри, че това не се бе променило. Рай имаше някакво първично излъчване на едва сдържана сила, което караше сърцето й да бумти и й напомняше за нощите, които някога бе прекарвала в прегръдките му. Може емоционално да се бе освободила от него, ала старите физически връзки бяха силни, както винаги, и тя се чувстваше уязвима.

По навик завъртя на Грег, но той бе излязъл на обед и Сали с треперлива въздишка остави слушалката. Не можеше просто да си седи, природата й изискваше да предприеме някакво действие. Накрая надраска една бележка на Бром, в която го молеше да каже на Грег, че не й е добре, боли я глава и си отива. Грег щеше да разбере причината, а Бром нямаше.

Не обичаше да бяга от каквото и да било, ала знаеше, че има нужда да помисли върху реакцията си към Рай, и когато си отиде у дома, се зае точно с това. Дали се дължеше само на факта, че той бе неин съпруг, че го познаваше както никой друг мъж? Рай бе единственият й любовник, никога никой друг мъж не я бе привличал като него. Стар навик? Надяваше се, че това бе причината и когато осъзна, че не бе усетила и най-слаба ревност от Корал Уилямс, изпита облекчение, защото това доказваше, че бе преодоляла Рай. Всичко, което чувстваше към него, бе първичното привличане между мъж и жена, които се харесват физически, нищо друго. А тя със сигурност бе достатъчно възрастна, за да контролира тези си чувства, както го бяха доказали последните седем години.

Късно следобед телефонът иззвъня и Грег без предисловия попита:

— Какво стана?

— Рай и Корал Уилямс дойдоха в кафето на обед, докато бях там с Крис — обясни Сали, без да се колебае. — Съмнявам се, че Рай ме позна, но се загледа в мен. Това е вторият път, когато ме зяпва така, и реших, че е по-добре да изчезна. — Това не бе точно причината, ала бе добро извинение и тя го използва. Защо трябваше да казва на Грег, че се бе разстроила, като бе видяла Рай?

— Правилно си решила — въздъхна Грег. — Той дойде в кабинета ми малко след като Бром донесе бележката ти. Искаше да се срещне с теб, защото си единственият репортер, с когото не се е запознал лично. После поиска да те опиша и докато те описвах, имаше много странно изражение.

— О, не! — простена Сали. — Сигурно ще се сети. Бърз е като змия. Попита ли те откъде съм?

— Бъди готова, кукличке. Не ме попита за това, но взе телефонния ти номер.

— По дяволите — изохка тя отново. — Благодаря, че си направил, каквото си могъл, Грег. Ако Рай не се сети, ще залича следите.

Грег затвори и Сали закрачи, чакайки телефонът отново да иззвъни. Какво щеше да каже? Трябваше ли да се опита да си преправи гласа? Ала следобедът мина, дойде вечерта, а очакваното позвъняване така и не идваше, така че накрая тя се изкъпа и си легна. Но сънят й бе неспокоен и Сали заспа дълбоко едва на зазоряване.