Читать «Независима съпруга» онлайн - страница 16
Линда Хауърд
В понеделник сутринта отиде на работа със свито сърце, но за нейно облекчение и изненада целият ден мина, без дори да зърне съпруга си, макар че етажът бръмчеше от догадки за промените, които той ще прави в облика на списанието. Избягваше горните етажи и вече не ходеше при Грег, защото се сети, че вместо това може да го вика той да идва при нея. Бром изкоментира, че никога досега не я бе виждал толкова време на едно място.
Вторник бе същото, освен че списанието излезе по сергиите и Грег позвъни да я поздрави.
— Току-що ми се обади Рай — съобщи той грубовато, приел от нея съкратената версия на името на Райдън. — Сенатор Бейли му звънял тази сутрин по телефона вкъщи.
— Ще ме съди ли? — поинтересува се Сали.
— Не. Сенаторът обяснил цялото положение и жена му ще оттегли предишните си изявления относно генерала. Улучила си десятката, кукличке.
— И аз така си мислех — съгласи се тя весело. — Имаш ли още нещо, което мога да направя?
— Само си пази гърба, кукличке. Няколко редактора, които познавам, са бесни, задето ти единствена си надушила това, което е било под носа на всички.
Сали се засмя и затвори, ала от самочувствието, че инстинктите не са я излъгали, цял ден бе в приповдигнато настроение. Крис дойде по обед и я попита дали иска да изяде един сандвич с него. Тя прие. В сградата имаше малко кафене, което не предлагаше нищо по-изискано от супа, сандвичи, кафе и студени напитки на тези, които не можеха да излязат за обед, но оскъдната порция й бе повече от достатъчна. Двамата с Крис се разположиха на масичка с размер на носна кърпа и се разприказваха над чашите си със силно черно кафе.
Точно когато свършваха, другите обядващи се разшумяха и гърбът на Сали настръхна предупредително.
— Шефът е дошъл — съобщи й Крис нехайно. — С приятелката си.
Тя едва устоя на желанието да се обърне, ала с крайчеца на окото си наблюдаваше двете фигури на опашката за обед.
— Какво правят тук? — измърмори.
— Ами сигурно опитват храната — предположи Крис, обърна глава и откровено се зазяпа в жената до Рай. — Той вече провери всичко друго. Не виждам защо да не пробва и храната. Тя ми се струва позната, Сал. Знаеш ли коя е?
Сали присви очи и заразглежда жената с облекчение, защото това й помагаше да не гледа към Рай.
— Прав си, изглежда позната. Не е ли това Корал Уилямс, фотомоделът? — Бе почти сигурна, защото тази класическа красота не можеше да е на никой друг.
— Вярно — съгласи се Крис.
В този момент Рай се обърна, крепейки таблата си, и се запъти към една маса. Сали припряно сведе очи, но не и преди сърцето й да прескочи. Той не се бе променил. Още бе гъвкав и мускулест, косата му още бе черна като нощ, лицето му още твърдо и саркастично, загоряло от дългото време на слънце. Жената до него бе пълната му противоположност — руса и нежна като пеперуда.
— Да вървим — каза тя полугласно на Крис и стана от стола си. Усети как главата на Рай се завъртя към нея и предпазливо му обърна гръб, без да проявява признаци на бързане. Крис излезе с нея, ала докато вървеше, Сали усещаше изгарящия поглед на Рай. За втори път я бе погледнал. Дали я бе познал? Дали си спомняше походката й? А косата? Тази дълга плитка сама по себе си я открояваше, но тя не искаше да я отреже, защото тогава със сигурност щеше да я познае.