Читать «Независима съпруга» онлайн - страница 11

Когато го чу да затваря телефона, Сали подаде глава през вратата и попита:

— Чаша кафе?

При звука на гласа й той рязко вдигна глава и устните му се изкривиха в гримаса.

— Вече съм се удавил в кафе. По дяволите, не знаех, че в тази сграда работят толкова много идиоти. Кълна се, че ако още един глупак ми се обади…

— Всички са нервни — успокои го тя.

— Ти не си — възрази Грег. — За какво са ти тези очила? Толкова ли си станала известна, че да трябва да пътуваш инкогнито?

— Имам си причина да нося очила. Ала понеже си гаден, няма да ти я кажа.

— Както искаш — изръмжа той. — Разкарай се от кабинета ми.

— Трябва ми командировка — заяви Сали. — Аз самата всеки момент ще изкризя.

— Мислех, че ще искаш да си тук, за да се видиш със стария си приятел и земляк. Както и да е, в момента нямам къде да те пратя.

— Хайде де — примоли се тя. — Трябва да има нещо дребно. Няма ли никакви размирици, никакви природни бедствия, политически отвличания? Някъде на света трябва да има някаква история за мен!

— Може би утре — отвърна Грег. — Недей толкова да бързаш. За Бога, Сал, може да ми потрябваш, ако човекът стане сприхав. Хубаво е наблизо да има някой стар приятел…

— За да го хвърлиш на лъва? — прекъсна го тя.

Той изведнъж се засмя.

— Не бой се, кукличке, Бейнс няма да те разкъса на парчета, само малко ще те понамачка.

— Грег, ти не ме слушаш! — простена Сали. — Застояла съм се тук вече цели три седмици. Трябва да си изкарам заплатата.

— Ти нямаш ум — отбеляза той.

— Ти пък нямаш милост. Грег, моля те!

— Защо толкова бързаш?! — неочаквано изрева той. — По дяволите, Сал, днес ми идва нов издател, който в никакъв случай не е някакъв наивник. Не очаквам нищо приятно, така че махни ми се от главата, а? Освен това може да поиска да те види и аз, разбира се, искам да си тук, ако наистина поиска.

Тя се стовари на един стол и простена на глас. Внезапно осъзна, че ще трябва да каже на Грег истината. Това бе единственият начин да го накара да я прати в командировка, а и може би не би било толкова зле, ако Грег знаеше. Тогава поне нямаше да продължава да се опитва да я хвърли на Рай. Реално погледнато, той имаше правото да знае обстоятелствата и да разбира усложненията, които могат да възникнат от самото й присъствие.

— Грег, мисля, че трябва да знаеш, че Рай може и да не е толкова доволен да ме види — каза Сали тихо.

Той моментално застана нащрек.

— Защо? Мислех, че сте приятели.

Тя въздъхна.

— Не мога да кажа дали сме приятели, или не. Не съм го виждала седем години, освен по телевизията. Освен това има още нещо. Нямаше да ти кажа, но ти трябва да си наясно. Нали знаеш, че съм омъжена, ала със съпруга ми сме разделени от години?

Грег кимна и лицето му изведнъж стана съвсем безизразно.

— Да, знам, но ти никога не си казвала кой е твоят съпруг. Представяш се с моминското си име, нали?

— Да, исках да постигна всичко сама, без да използвам името му. Той е много известен. Всъщност, моят съпруг е… Ъ-ъ-ъ-ъ… Райдън Бейнс.

Грег преглътна шумно, после още веднъж. Очите му се разшириха. Сали не лъжеше, той знаеше. Тя бе честна до грубост. Ала все пак… Райдън Бейнс? Този печен, корав мъж и тази дребничка фея със смеещи се очи?