Читать «Независима съпруга» онлайн - страница 13

— Добре, ще ти намеря нещо. Но ако той забележи, че ти си жена му, аз не знам нищо за това.

— За кое? — попита невинно тя и Грег не можа да сдържи усмивката си.

Сали знаеше, че с Грег не бива да поставя на изпитание късмета си, затова бързо му благодари и се върна на бюрото си. Бром бе излязъл и тя бе относително сама, макар че само параванът разделяше малката им кабинка от останалите, и тракането на машините и бръмченето на гласовете бяха толкова ясни, сякаш между нея и останалата част от редакцията нямаше нищо.

Когато Бром се върна с димяща чаша кафе, тя се бе поуспокоила от обещанието на Грег да я държи далеч от погледа на Рай. Довърши една статия и остана доволна от резултата. Обичаше да съчетава думите, за да изразява идеи, и изпитваше почти чувствено удоволствие, когато едно изречение се получеше така, както го бе искала.

В десет часа бръмченето за момент спря, после започна отново, ала по-тихо, и Сали, без да вдига очи, разбра, че Рай бе влязъл. Тя предпазливо извърна глава и се престори, че търси нещо в чекмеджето на бюрото си. След миг бръмченето възвърна силата си, което значеше, че Рай бе излязъл, след като набързо бе огледал редакцията.

— О, Боже! — извиси се един женски глас над другите. — Само като си помисли човек, че такъв хубавец е ерген!

Сали се поусмихна, познала гласа на Линдзи Уолис, пищна сексбомба, която повече говореше, отколкото мислеше. Но нямаше съмнение, че Линдзи говори сериозно. Сали не по-зле от всеки друг знаеше какво въздействие имаше съпругът й върху жените.

Петнайсет минути по-късно телефонът иззвъня и тя скочи, от което Бром вдигна вежди.

— Измитай се — прошепна Грег в ухото й. — Той е тръгнал да се запознава с всички. Иди си вкъщи. Довечера ще се опитам да те измъкна от града.

— Благодаря — отговори Сали и остави слушалката. Изправи се, взе си чантата и каза на Бром: — Ще се видим по-късно.

— Отлиташ ли, пиленце? — попита той, както винаги.

— Така изглежда. Грег каза да си събирам багажа. — Махна с ръка и тръгна. Не искаше да се бави, след като Рай бе тръгнал надолу.

Излезе в коридора и сърцето й едва не спря, защото точно в този момент вратата на асансьора се отвори и от него излязоха Рай, обграден от трима мъже, които тя не познаваше, и предишният издател, господин Оуън. Вместо да тръгне право към тях, Сали се обърна и отиде към стълбите, като внимаваше да гледа надолу и да държи главата си леко извърната. Ала усещаше, че Рай бе спрял и гледа след нея. Втурна се надолу. Сърцето й щеше да изхвръкне. Размина се на косъм!

Докато чакаше в апартамента си Грег да се обади, едва не полудя от нетърпение. Започна да крачи напред-назад, после изчисти хладилника и преподреди шкафовете. Това не й отне много време, защото не бе натрупала много храна и принадлежности. Накрая намери най-добрия начин за убиване на времето — започна да си приготвя багажа. Обичаше да събира багаж, да подбира най-необходимите неща и да ги слага на подходящото място. Взе бележниците си, различни моливи и химикалки, касетофон, един опърпан речник, няколко книжки за из път, острилка, джобен калкулатор, резервни батерии и очукано джобно фенерче — всичко това пътуваше с нея, където и да отиваше тя.