Читать «Независима съпруга» онлайн - страница 10

На Сали цялата тази работа вече й бе омръзнала. Първото, което щеше да направи тази сутрин, бе да помоли Грег да я прати в командировка, където и да било, докато нещата се уталожат. Вече бяха минали три седмици от последната й командировка, така че никой нямаше да се изненада, че не я свърта на едно място. До благотворителния бал в Сакария оставаше повече от месец и тя не мислеше, че ще може да чака спокойно дотогава.

Изведнъж забеляза колко бе станал часът и хвърли последен поглед към стройната си фигура — стегната и делова в тъмносините панталони и синята копринена риза. Косата й бе прибрана и сплетена в дълга плитка и като последно бе добавила тъмни очила. Ако някой я попиташе, щеше да каже, че има главоболие и от светлината я болят очите. Очилата не бяха толкова тъмни, че да не може да работи с тях, ако се наложи.

Вече трябваше да бяга и понеже асансьорът в сградата, в която живееше, бе прословут с това, че идва много бавно, Сали хукна по стълбите, като прескачаше по две. Стигна до спирката в момента, в който автобусът затваряше вратите, и започна да вика и да чука, докато шофьорът отвори и се засмя:

— Чудех се къде си.

Всъщност често й се случваше да закъснява.

Стигна до кабинета си една минута преди началото на работното време и се стовари на стола, чудейки се как бе успяла да пресече улицата, без да я блъснат поне шест пъти. Кръвта пулсираше във вените й и тя се усмихна. Когато обичайният й начин да стигне до работата си започваше да изглежда вълнуващ, значи бе време за действие.

— Здрасти — поздрави я Бром. — Готова ли си да се срещнеш с човека?

— Готова съм да замина някъде. Много се застоях тук. Започвам да хващам паяжина. Мисля да сгащя Грег в бърлогата му и да видя дали не мога да получа някаква задача.

— Глупости — скастри я Бром. — Днес Грег е нервен. По-добре изчакай до утре.

— Ще си пробвам шанса — отвърна жизнерадостно Сали.

— Не правиш ли винаги точно това? Хей, защо са ти тези очила? Да не се опитваш да скриеш някое насинено око? — Очите на Бром светнаха от мисълта, че може да е попаднала в сбиване.

— Ами! — За да го увери, тя вдигна очилата и му показа, че очите и са си нормални, после отново ги намести на носа си. — Боли ме глава и светлината ме дразни.

— Да нямаш мигрена? — разтревожи се Бром. — Сестра ми има и светлината винаги я дразни.

— Едва ли е мигрена — отвърна Сали уклончиво. — Сигурно просто са ме хванали нервите, че толкова време седя на едно място.

Бром се засмя, както се бе надявала, и тя отиде да говори с Грег, преди да бе пристигнал Рай и всички шансове да са изгубени.

Когато наближи отворената врата на Грег, го чу да говори по телефона. Гласът му бе напрегнат и нетърпелив и Сали вдигна вежди. Той по природа си бе нетърпелив, но обикновено не бе неразумен. Сега обаче не й се струваше, че говори разумно. Бром бе прав, Грег бързаше повече от обичайното и бе нервен и раздразнителен. Тя не се съмняваше, че всичко се дължи на предстоящото идване на Рай.