Читать «Далеч на север» онлайн - страница 61
Нора Робъртс
Тя изчака за миг.
— Ще кажа „край“ вместо теб. Разбира се, в такава буря. Включих генератора. Добре сме, шерифе. Не се тревожи. Край.
— Обаждай се от време на време и няма да се тревожа. Знаеш ли какво опитах вчера? Край.
— Освен мен ли? Край.
— Ха! — „Божичко, чувствам се добре“, помисли си той. Не го интересуваше дали е студено. — Да, освен теб. Пих уиски от конски фъшкии и ядох задушен лос. Край.
Тя се разсмя, силно и продължително.
— Ще направим от теб кореняк, Бърк. Трябва да стъкна огъня и да нахраня кучетата. Довиждане. Край на връзката.
— Край на връзката — промърмори той.
Сега беше достатъчно топло, за да съблече парката, макар че остави шапката и дебелата жилетка. Ровеше из папките, търсейки си работа, когато Пийч надникна през вратата.
— Чудех се дали някой е бил толкова луд, че да дойде днес — каза тя.
— Само аз. Как, по дяволите, се добра до тук?
— Бинг ме докара със снегорина. — Тя отръска с ръка бебешко синия си пуловер.
— Снегорин вместо такси. Чакай, дай ми това. — Той побърза да вземе големия сак от ръката й. — Не трябваше да идваш.
— Работата си е работа.
— Да, но… Кафе? Това кафе ли е? — Той извади термоса от сака.
— Не бях сигурна дали вече си включил генератора.
— Не само не съм го включил, но и не знам къде да го намеря. И тъй като техниката не е силната ми страна, не знаех какво да правя с него, дори да го намеря. Това наистина е кафе. Омъжи се за мен и нека имаме много-много деца.
Тя се разкикоти като момиче и го плесна лекичко.
— Внимавай с тези предложения. Това, че вече съм се омъжвала три пъти, не значи, че няма да го направя и четвърти. Хайде, пийни си кафе и си хапни кифличка с канела.
— Можем и да живеем заедно в грях. — Той сложи сака на плота и веднага си наля кафе. Ароматът го удари в носа като красив юмрук. — Завинаги.
— Ако се усмихваш по-често така, може и да ти напомня за предложението ти. Виж ти, какво донесе таку — добави тя, когато Питър влезе, препъвайки се.
— Леле, бива си я бурята. Говорих с Ото. Идва насам.
— Бинг ли те докара?
— Не, с татко дойдохме с шейната.
— С шейната? — „Наистина съм в друг свят“, помисли си Нейт. Но Пийч беше права — работата си беше работа. — Питър, включи генератора. Пийч, свържи се с пожарната. Да съберем хората си и да разчистим тротоарите, когато стане достатъчно светло, за да могат хората да се придвижват, ако им се наложи. Най-важните места са клиниката и участъка. Когато Ото дойде, кажи му, че братята Маки спят на масата за билярд в „Хижата“. Нека се погрижи да се приберат живи и здрави.
Той облече парката си, докато си припомняше задачите.
— Да видим дали ще можем да разберем кога ще поправят повредата в електроснабдяването. Хората сигурно се интересуват. Ще проверим и за телефоните. Когато се върна, ще систематизираме фактите и ще пуснем съобщение по радиото. Искам хората да знаят, че сме тук, ако имат нужда от помощ.
Нейт откри, че това също му харесва.
— Питър.
— Зад теб съм, шерифе.
Днес едва не изгубихме Хан в една цепнатина. Вече се катерехме и ни оставаха няколко часа до билото. Бяхме измръзнали, гладни и изнервени, но нахъсани. Само един алпинист познава вкуса на тази комбинация. Дарт води, това е единственият начин да му попречим да изпадне в поредния си пристъп на ярост, а Хан и аз вървим по фланговете.
