Читать «Далеч на север» онлайн - страница 41

— Умираш си за всеки мъж, който може да го вдигне.

Чарлийн изкриви уста в гримаса на отвращение.

— Защо трябва да си толкова груба?

— Ти седна тук, за да ме уведомиш, че се надяваш да изпукаш началника на полицията. Както и да го сучеш, това е грубо, Чарлийн. Аз просто го казах направо.

— Същата си като баща си.

— Така казваш винаги — промърмори Мег, докато майка й се отдалечаваше.

На нейно място седна Хоп.

— Вие двете бихте се скарали и за това колко дъжд е валяло последния път.

— Това е прекалено философска тема за нас. Какво пиеш?

— Канех се да си взема още една чаша от това ужасно шампанско.

— Аз ще ти донеса. — Мег мина зад бара, наля една чаша и допълни своята. — Тя умира от желание да схруска Бърк.

Хоп погледна към Нейт и видя, че е успял да се отърве от семейство Хоубейкър, но сега е приклещен от Джо и Лара Уайз.

— Тяхна си работа.

— Тяхна си работа — съгласи се Мег и се чукна с Хоп.

— Фактът, че той явно се интересува повече от теб, едва ли ще подобри отношенията ви с майка ти.

— Права си. — Мег замислено отпи от чашата. — Но може да разнообрази живота ми. — Видя, че Хоп вдигна очи към небето, и се разсмя. — Какво да направя, като обичам да си търся белята.

— А с него определено ще си я намериш. — Хоп се обърна, когато видя, че Чарлийн измъква Нейт на дансинга. — Приказката за тихите води не е случайна. Разочарованите мъже са трудни.

— Той е най-тъжният човек, когото съм виждала. По-тъжен дори от онзи скитник, който се отби тук преди няколко години. Как му беше името? Маккинън. Пръсна си мозъка в склада на Хоули.

— Беше ужасно. Игнейшъс може да е достатъчно наранен от нещо, за да налапа дулото на служебния си пистолет, но е прекалено силен, за да дръпне спусъка. Освен това е твърде възпитан.

— На това ли залагаш?

— Да, на това. По дяволите, ще направя последното си добро дело за тази година и ще го спася от Чарлийн.

„Тъжните, възпитани мъже изобщо не са мой тип“, каза си Мег. Тя обичаше безгрижни, безразсъдни мъже. От тях не очакваш да останат през нощта. С такъв мъж можеш да пийнеш едно-две, да се потъркаляте между чаршафите, ако ви дойде настроение, и после да продължиш по пътя си.

Без проблеми, без душевни рани.

Ала мъж като Игнейшъс Бърк? Връзката с него нямаше да бъде гладка и рани със сигурност щеше да има. И все пак, може би си заслужаваше.

Във всеки случай й беше приятно да разговаря с него, а това за нея беше показателно. Често прекарваше седмици наред, без да говори с друго човешко същество, затова ценеше интересните разговори. Харесваше й да гледа как тъгата се появява и изчезва от погледа му. На няколко пъти бе видяла това да се случва. Когато стоеше пред къщата й тази сутрин, заслушан в Лорийна Маккенит, и за няколко секунди, докато танцуваха.

Обградена от музиката и топлотата на човешкото общуване наоколо, тя осъзна, че отново иска да види как тази тъга се стапя. И че има добра идея как да го постигне.

Намери зад бара отворена бутилка и две чаши и се измъкна от залата.