Читать «Далеч на север» онлайн - страница 40

— Предимно второто.

Мег поклати глава.

— Опитай за известно време първото. Да видим какво ще стане. — Тя протегна ръка и свали значката му.

— Ей…

— Ако ти потрябва щит, можеш да я сложиш — каза тя, докато я пъхаше в джоба на ризата му. — Но сега ще танцуваме.

— Не знам как да танцувам тукашните танци.

— Няма нищо. Аз ще те водя.

И тя го направи, а това го разсмя. Гърлото му беше пресъхнало, но част от товара на раменете му олекна.

— Местен ли е оркестърът?

— Всички са местни. На пианото е Минди. Преподава в началното училище. Китаристът се казва Парго. Работи в банката. Цигуларят е Чък. Той е рейнджър в Денали. Федерален служител е, но е толкова мил, че всички го харесват. А на барабаните е Големия Майк. Той е готвач тук. Вкарваш ли всичко това в компютъра?

— Моля?

— Виждам, че им правиш досиета наум.

— Струва си да помниш.

— Понякога си струва да забравиш. — Погледът й се отклони вдясно. — Правят ми знак. Макс и Кери Хоубейкър. Те издават „Лунатик“, седмичния ни вестник. През по-голямата част от седмицата отсъстваха. Но са планирали интервю с новия началник на полицията.

— Мислех, че това е празненство.

— Ще те подгонят в мига, когато музиката спре.

— Не и ако се измъкнеш с мен и си направим празненство някъде другаде.

Тя се обърна и го погледна в очите.

— Ако говориш сериозно, може и да се съглася.

— И защо да не говоря сериозно?

— Точно в това е въпросът. Някой път ще те попитам.

Мег не му даде възможност да избира, а тръгна през тълпата, влачейки го след себе си към края на импровизирания дансинг. След като го представи, се измъкна и го остави да се справя сам.

— Много се радвам да се запознаем. — Макс ентусиазирано разтърси ръката му. — С Кери току-що се върнахме в града, затова не сме имали възможност да ви поздравим с добре дошъл. Ще ви помоля да ни отделите малко време за интервю за „Лунатик“.

— Ще се уговорим за ден и час.

— Можем още сега да седнем във фоайето и…

— Не сега, Макс. — Лицето на Кери се озари от усмивка. — Тази вечер не е за работа. Но преди да се върнем отново към празненството, бих искала да ви попитам, шериф Бърк, дали имате нещо против да включим полицейска рубрика във вестника. Според мен тя ще покаже на града какво правите и как се справяте. Сега, когато вече имаме полицейски участък, искаме „Лунатик“ да отразява дейността му.

— Можете да получите тази информация от Пийч.

Мег си проби път до бара и взе нова чаша шампанско, преди да седне на едно столче, откъдето можеше да наблюдава танцуващите.

Чарлийн се присъедини към нея.

— Аз го видях първа.

Мег не откъсна поглед от дансинга.

— По-важно е кого гледа той, нали?

— Хвърлила си му око само защото аз го искам.

— Чарлийн, ти искаш всичко живо, което има пенис. — Мег отпи от шампанското. — Пък и не гледам него. — Тя се усмихна. — Но не се притеснявай, играй си игричката. Няма да попречиш на моята.

— Първият интересен мъж, който идва в града от месеци. — Изпаднала в откровение, Чарлийн се приведе по-близо. — Знаеш ли, че всяка сутрин закусва с Джеси? Не е ли мило от негова страна? А да беше видяла как се справи с братята Маки. Освен това си има тайна. — Тя въздъхна. — Умирам си за мъже с тайни.