Читать «Далеч на север» онлайн - страница 39

После тя се отдръпна и му се усмихна морно.

— Честита Нова година, Нейт. Това беше в случай, че не мога да стигна до теб в полунощ.

Той не можеше да отрони и дума и се боеше, че се е изчервил. Чудеше се дали явното и неприлично опипване беше предизвикало някакво раздвижване в мрака, който го душеше.

— Къде се беше скрил досега? — Тя обви ръце около врата му. — Празненството започна преди повече от час, а ти още не си танцувал с мен.

— Имах… да свърша нещо.

— Работа, работа и пак работа. Защо не дойдеш да се повеселиш с мен?

— Трябва да говоря с кмета. — Моля те, Господи, помогни ми.

— Сега не е време за политика. Празник е. Хайде, ела да танцуваме. После ще пийнем шампанско.

— Трябва да свърша това.

Той сложи ръце на бедрата й, опитвайки се да я избута по-далеч от себе си, и се огледа за Хоп — своята спасителка. Но вместо нея очите му срещнаха погледа на Мег.

Тя му се усмихна с обичайната си крива усмивка и насмешливо вдигна чашата си за наздравица.

После танцуващите двойки я скриха от очите му.

— Ще танцуваме по-късно. Аз… — Той забеляза познато лице и се вкопчи в него като удавник. — Ото, Чарлийн иска да танцува.

Преди някой от двамата да успее да каже нещо, Нейт се беше отдалечил. Стигна чак до другия край на залата, преди да се осмели да си поеме дъх.

— Интересно, нямаш вид на страхливец.

Мег застана до него. Сега държеше две чаши.

— Значи външността лъже. Тя ме плаши до смърт.

— Няма да твърдя, че Чарлийн е безобидна, защото е всичко друго, освен това. Но ако не искаш да си пуска езика в гърлото ти, трябва да й го кажеш. Високо и ясно, с едносрични думи. Заповядай, нося ти питие.

— Дежурен съм.

Тя изсумтя.

— Едва ли чаша евтино шампанско ще ти завърти главата. По дяволите, Бърк, почти всички от Лунаси са тук.

— Има логика.

Той взе чашата, но не отпи. Все пак, успя да съсредоточи погледа си върху Мег. Носеше рокля. Или поне това беше общоприетото наименование на червеното нещо, прилепнало върху тялото й като втора кожа. То разкриваше стегнатото, атлетично тяло, което си беше представял в пози, незаконни поне в няколко щата. Косата й не беше прибрана и падаше като черен дъжд върху млечнобелите й рамене. Обувки с невероятно високи токчета привличаха погледа върху стройните й мускулести крака.

Ухаеше на нещо хладно, загадъчно и непознато.

— Изглеждаш невероятно.

— Обичам да се кипря, ако случаят го позволява. А ти ми изглеждаш уморен. — И наранен, помисли си тя. Това я беше поразило, когато го видя да слиза по стълбите. Приличаше на човек, който знае, че някъде в тялото му зее огромна рана, но няма сили да я потърси.

— Още не мога да свикна с часовата разлика.

Той отпи от шампанското. Имаше вкус на оцветена газирана вода.

— Да се забавляваш ли дойде, или да гледаш отстрани с мрачен и официален вид?